Живеем във вълнуващи времена. Промишлеността вече е в средата на четвъртата си индустриална революция: виртуалният и реалният свят се сближават, а стоките могат да бъдат произвеждани с безпрецедентна скорост, гъвкавост и несравними нива на ресурсна ефективност. Тези възможности променят света фундаментално. Ние, хората, ще трябва да се научим как да работим с машини и системи, които чрез изкуствен интелект могат да изпълняват повечето задачи по-добре, отколкото ние бихме могли. „Свят 4.0“ най-после е факт.
Същевременно хората също се справят по-добре от всякога. През последните десетилетия глобализацията и либерализацията на търговията извадиха стотици милиони хора от бедността и ги вкараха в групата на тези със средни доходи.
Това обаче идва с цена, която все още се опитваме да разберем. Въпреки че много технологични фенове продължават да говорят за това колко страхотен ще бъде виртуалният свят, реалността е, че живеем в свят, в който социалното неравенство се е увеличило. Много хора бяха изоставени - или се чувстват така - и се страхуват да загубят статута и самоопределението си. Това важи както за развиващите се, така и за индустриалните икономики. Дигитализацията е двоична система - победителят взема всичко. Но какво се случва с тези от другата страна на монетата?
“Свят 4.0” се характеризира с увеличаване на глобалната свързаност, вериги на стойността, които надхвърлят териториалните граници, потоп от нови цифрови технологии и използването на данни и социални медии - или всъщност злоупотребата с тях. И правителствата не са подготвени за това (все още), тъй като техните инструменти и правила са свързани с териториалните ограничения.
Светът все още не е намерил убедителни отговори на тези тенденции - нито на радикалните улични протести срещу реформите, нито на увеличаването на популизма и национализма в политиката, нито на „фалшивите новини“ и нелегалното въздействие върху социалните медии. Задачата на политиците е да осигурят стабилност и увереност и да водят в най-добрия смисъл на думата. Това важи и за онези, които ръководят компании.Какво могат да направят фирмите, за да смекчат социалната поляризация? Мисля, че по-специално глобалните компании трябва да играят по-голяма обединяваща роля в „Свят 4.0“, отколкото са играли или са искали да играят в миналото.
Такива компании имат ресурсите да поемат по-голяма отговорност. А фирмите, които работят по целия свят, обикновено са големи организации, които имат достъп до една цялостна, често високо надеждна картина на случващото се в света.
Те се конкурират по целия свят - по всяко време и навсякъде. На всеки пазар, на който работят, те са изправени пред различен спектър от предизвикателства и приоритети. Тези компании са запознати с конфликтите, които са резултат от различни бизнес интереси и ценностни системи. И те са в центъра на медийното внимание и обществения дискурс.
Днес очакваме от компаниите да бъдат „добри граждани“, които своевременно плащат данъците си, насърчават иновациите, произвеждат екологично чисти продукти и се държат като пример за придържане към висока бизнес етика. Очакваме от тях да обучават, квалифицират и наемат хора, да ги ценят и да се отнасят с тях с уважение, независимо от техния произход, сексуална ориентация или вяра.
В същото време компаниите трябва да подобряват резултатите си и да отговорят на (най-вече краткосрочните) очаквания на капиталовите пазари. И колкото по-близо сме до Уолстрийт, толкова повече това има значение - както на изпълнителските нива, така и в заседателните зали на топ мениджмънта.Но това ли е всичко, което е необходимо, за да имаме чиста съвест? Така ли искаме да бъдем запомнени като добри лидери? Това достатъчно ли е в утрешния свят? Не мисля така.
Като цяло ролята на компаниите се променя. Времето, когато „бизнесът трябва да се занимава само с бизнес“ и нищо повече, свърши. Нито глобалното общество ще приеме този ограничен подход, нито отговорните лидери ще се опитат да го приложат. Днес глобалните компании представляват много важна част от икономиката. Стотици хиляди служители очакват те да бъдат пример за подражание във всяко отношение. Те искат да знаят какво мислят техните шефове и компании за актуалните въпроси на нашето време. Искат да знаят какво представлява тяхната компания.
Всяка компания трябва да има цел. И ако не служи на обществото, то не би трябвало да съществува. Въпреки това, социалната отговорност не трябва да се бърка с липсата на ефективност или конкурентоспособност. Само ако компаниите са конкурентоспособни и силни, те могат да поемат отговорността си пред обществото. Слабите компании не могат. Те се нуждаят от помощ.
Компаниите на бъдещето и техните лидери ще трябва да се движат по тънка линия между икономическото представяне и социалната интеграция. Така те могат и трябва да оформят „Свят 4.0“.
