Заемите отпускани на малки и средни предприятия, особено на новосъздаващи се фирми са твърде рискови за банките и без наличието на външна институция, с която да споделят риска (с цел намаляване на потенциалните загуби), по-скоро биха отказали на кандидатите. Има два основни вида гаранционни схеми в Европа1, в зависимост от механизма на създаването им. Взаимоспомагателните гаранционни общества са обединения на частни икономически кръгове (създадени от и в подкрепа на предприемачите), например определени групи фирми в даден отрасъл, търговски палати и федерации, банкови институции и др. Директно или индиректно, те обединяват интересите на МСП в организации с единни цели и визия, като им дават възможност да участват в управлението и процеса на вземане на решения (напр. в кредитните комитети). Обществените гаранционни фондове се създават като гаранционни инструменти с финансовата подкрепа на държавата или местните власти и са част от политическите мерки в подкрепа на развитието на МСП на национално или регионално ниво. Те представляват или обществени структури без правна идентичност (гаранционни програми), или търговски дружества, опериращи на местния пазар (гаранционни фондове). Освен тези два гранични типа, има и редица междинни механизми на обществено-частно партньорство, включително що се отнася до участието в собствения капитал, финансирането на провизиите, програмите за издаване на насрещни гаранции, субсидирането на гаранционната премия или таксата за издаване на гаранция и т.н. Гаранционните фондове са самоиздържащи се институции и следва да генерират печалба, но не и да я разпределят като търговските дружества. Печалбата на фондовете позволява растежа на общите им провизии, на резервите, а посредством акумулирания допълнителен собствен капитал - разширяване на дейността. Понятие, което има съществено значение за обясняване на дейността и ефекта от гаранционните схеми, е т. нар. "левъридж"2. Например, ако даден гаранционен фонд разполага с 10 млн. евро собствен капитал, той може да издаде гаранции на стойност 20, 30, 40, 50 и т.н. милиона евро, като по този начин постига левъридж от 2, 3, 4, 5 и пр. Колкото по-стабилна е финансовата система в дадена страна и процентът на лошите кредити е по-малък, толкова по-висок левъридж може да бъде постигнат, без това да повлияе на възможностите на Фонда да изплаща гаранции на банките.
В доста страни (Германия, Португалия, Финландия, Испания, Белгия и др.) практика е държавата или Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) да издават насрещни гаранции на вече издадените гаранции, чрез които да се покриват 50% от загубите на фонда. Това позволява още по-голям обхват на схемата и постигането на двойно по-голям левъридж. Средният му размер за ЕС е 10,2 пъти, докато при кандидат-членките на ЕС е 4,4 пъти (около 9,5 пъти за Европа). Обхватът на гарантирани заеми варира от 19 000 до 200 000 евро като гаранцията покрива от 50% до 70%-80% от него. Обикновено има два вида такси, които МСП заплащат за издадената гаранция - еднократна такса за обработка (0,5-1,5%) и годишна (0,5%-4%). Гаранциите са различни по своя характер - за инвестиционни кредити, работен капитал, по главницата на облигации, за лизинг и факторинг, оувърдрафт по текущата сметка, за насърчаване на млади предприемачи и интернационализация на МСП, и т.н. От таблица 1 се вижда огромният ефект на гаранционните фондове за развитието на сектора на МСП в Европа - повече от 2 милиона бенефициенти и издадени гаранции, надхвърлящи 25 милиарда евро. Освен всичко друго, те имат четири много важни особености:
Приближават езика на предприемача до официалния жаргон на банкера, като по този начин подпомагат по-доброто разбиране между двете страни; Стимулират инициативата и предприемачеството чрез положително отношение и професионална среда - дават съвети и осигуряват финансов надзор; Техните качествени критерии за оценка на проекта допълват подхода на банките, който е по-скоро финансово ориентиран и количествен; Помагат намирането на подходящата финансова схема за компанията и привлекателни условия на кредита (лихва, срок на заема, гратисен период и др.).
Европейският опит показва, че следните фактори могат да доведат до успеха или неуспеха на дадена гаранционна схема:
В България съществуват няколко разновидности на гаранционни схеми - две схеми на Американската агенция за международно развитие, осъществявани от Обединена българска банка, Гаранционен фонд за микрокредитиране, управляван от Министерство на труда и социалната политика, гаранционна линия за МСП, отпусната от ЕИФ на Насърчителна банка, както и идеи за създаване на общински гаранционни схеми през 2004 г. Явно е, че е дошло времето за създаването през следващата година и на национална гаранционна схема, институционализирана под формата на Гаранционен фонд основан като акционерно дружество или по специален закон - като небанкова финансова институция, която да обедини усилията на отделните играчи и да даде цялостен облик на държавната политика в подкрепа на инвестиционното финансиране на малките и средните фирми. 1 Източник: Андре Дует, Гарантиране на заемите на малките и средните предприятия: споделяне на кредитния риск, стимул за инвестиции и растеж, Изследване на гаранционните схеми сред членовете на Европейската асоциация на гаранционните фондове, 2003 г., European Mutual Guarantee Association 2 "Левъридж" от англ. leverage означава "средства, начин за постигане на цел, упражняване на влияние". Б.а.
