На 20 декември е Игнажден! Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мък Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица. Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Оредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година.
Най-характерен за празника е обичаят „полязване“, породил и някои от названията на празника – Поляз, Полязовден. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Първият, дошъл в дома, се нарича полезник (сполязник, споходняк, поожняк, полазник). Ако той е с добър „полез“ – добър човек, късметлия или имотен, то годината ще бъде за семейството добра, здрава и плодородна.
Полязването е свързано с обредни действия, основаващи се на инициалната магия, магията на първия ден. Полезникът внася в къщата трески или слама, слага ги край огнището или зад вратата, извършва действия според обичаите в различните краища на България. За него се слага трапеза, дават му се дарове (риза, пешкир, чорапи или къделя вълна). Ролята на полезник има и онзи член на семейството, който сутринта излезе пръв и внесе в къщата трески или слама; той също извършва ритуални действия. За много добър се смята полезът на животни (например на свиня, защото тя рие с муцуната си напред).
Има няколко поверия за този ден - ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Годината ще е добра, ако на Игнажден вали сняг.
