Митът, че инвестирането е привилегия само за богатите, остава един от най-устойчивите във финансовата култура на България. Данните обаче показват различна картина. Според анализ, базиран на информация от Националния статистически институт (НСИ), повечето български домакинства могат реалистично да започнат да инвестират дори с относително скромни месечни суми.
По данни на НСИ средната брутна работна заплата в България през третото тримесечие на 2025 г. достига 2 549 лв., което се равнява на приблизително 1 950 лв. нетен доход. Макар сумата да не оставя усещане за излишък, моделът на Freedom24 показва, че именно редовните малки вноски, а не високият доход, имат най-силен дългосрочен ефект върху натрупването на капитал.
Колко могат да отделят българските семейства
Използвайки средната нетна заплата като ориентир, Freedom24 определя три реалистични нива на месечни инвестиционни вноски. Минималната и най-достъпна граница за повечето домакинства е около 5% от дохода, или приблизително 100 лв. месечно. За хора, готови на по-последователен подход, 10% от дохода – около 200 лв. – представляват стабилна основа за инвестиране. Домакинствата с по-високи доходи или по-изразена спестовна дисциплина могат да си позволят да отделят до 15%, или около 300 лв. на месец.
На практика най-реалистичните стартови суми за българските семейства са между 50 и 200 лв. месечно – нива, които не изискват драстични компромиси в ежедневния бюджет.
Малките суми не са пречка
За много българи първото препятствие пред инвестирането е въпросът „Мога ли да си го позволя?“. Анализът на Freedom24 показва, че дори при по-ниски доходи започването е напълно възможно. Месечна вноска от 100 лв. представлява едва 5,1% от средната нетна заплата от 1 950 лв. При доход от 1 200 лв. този дял е 8,3%, а при доход от 2 800 лв. – само 3,5%.
Тези числа показват, че инвестирането не е въпрос на богатство, а на навик и последователност.
Каква е разликата във възвръщаемостта
За да илюстрира ефекта от редовните месечни вноски, Freedom24 моделира три различни инструмента: MSCI World ETF с историческа средна годишна възвръщаемост около 7%, облигационни ETF в EUR и USD с доходност 3-4% годишно и стандартни спестовни сметки с лихва между 1 и 1,5%, според Икономическия преглед на Българската народна банка за второто тримесечие на 2025 г. Миналите резултати не са гаранция за бъдещи.
Резултатите показват, че дори при вноски от 100 лв. месечно може да се натрупа значителен капитал в рамките на три до пет години. За петгодишен период разликата между спестовна сметка и инвестиция в глобален индекс като MSCI World достига близо 18%, което е достатъчно не само да компенсира инфлацията, но и да запази реалната стойност на капитала.
Истинската бариера пред инвестирането
Анализът подчертава, че реалната бариера за инвестиране е значително по-ниска, отколкото масово се възприема. Инвестирането не започва, когато човек има „излишни пари“, а когато изгради навик да заделя дори малки суми. За българските семейства 50, 100 или 200 лв. месечно могат да бъдат напълно постижима първа стъпка към дългосрочно финансово натрупване.
Това е особено важно в контекста, в който по-голямата част от спестяванията в България се държат в сметки с минимална доходност. По данни на Българската народна банка тази доходност едва покрива инфлацията, което води до ефект на „замразен капитал“ и постепенно намаляване на покупателната способност.
