Прогнозите за 2014 г. са за засилване на растежа на икономиката на страната в унисон с по-оптимистичните очаквания за ЕС като цяло. Инвестициите през 4-тото тримесечие на 2013 г. нараснаха за първи път от началото на 2013 година. Засилването на инвестиционната активност може да се интерпретира като сигнал за завръщане на инвеститорското доверие. Това се посочва в анализа на Пощенска банка и Института за пазарна икономика.
По-доброто представяне на икономиката през 2013 г., а с него - и на доходите на кредитополучателите, доведе до ръст на търсенето на ипотечни заеми с по-голям размер, показват данните на Пощенска банка.
Въпреки че средните цени на жилищата в страната продължават да се понижават през 2013 г. на годишна база, темпът на спад е двойно по-нисък в сравнение с предходната година. Налице е и позитивен обрат - ръст на средните цени в някои от големите градове и особено в гр. София, където за три поредни тримесечия на 2013 г. се наблюдава леко увеличение на цените на жилища на тримесечна база. Това говори за повишаване на интереса към покупката на жилище, а оттам - и за по-висок потенциал за ръст на пазара на ипотечните кредити в следващите месеци.
Други обнадеждаващи тенденции за пазара на имоти и ипотечни кредити са увеличението на започнатото ново строителство на жилищни сгради през 2013 година, както и ръстът на броя на жилища, за които са издадени разрешителни за строеж. Тези данни говорят за начало на възстановяването при жилищното строителство, тъй като за първи път от началото на кризата се наблюдава увеличение на жилищата и застроената площ, за които са издадени разрешителни за строеж.
Пазарът на труда продължи да излъчва положителни, макар и плахи, сигнали през 2013 г. За първи път от кризисната 2009 г. насам годината приключи с нетно създаване на работни места (900 нови заети). Паралелно с това коефициентът на заетостта се увеличи до 46,9% средно за годината след две години на застой на равнище от 46,6%. Броят на обезкуражените продължи да намалява в отговор на раздвижването на трудовия пазар и по-добрите перспективи за намиране на работа.
За съжаление обаче диспропорциите в след-кризисното възстановяване на пазара на труда между Северна и Южна България, продължават да се задълбочават. Вече 7 области в Северна България поддържат заетост под санитарния минимум от 40%. Една от причините зад трудното възстановяване на заетостта в северната част на страната е тежкият удар от кризата върху икономиката на област Варна, която създаваше заетост и за немалко граждани на околните области.
