По данни от ЮНЕСКО съобщава, че 195 държави са затворили учебните комплекси, след като Covid-19 се разпространи по целия свят, засягайки около 1,5 млрд. ученици и студенти. По-високото ниво на онлайн активност вероятно ще продължи и през 2021 г., а и след това дори и след като отшуми здравната криза.
Днес учениците на всички нива изискват много повече от това да им се осигури учебник, като се надяват да имат достъп до компютър и преподаване от разстояние. Става въпрос за много повече от просто прехвърляне на традиционната учебна литература и уроците онлайн или дори от излъчването на видеоклипове или подкасти в клас – въпреки че дори тези очевидни опции все още могат да струват скъпо по отношение на интернет достъпа, ресурсите и инвестициите в крайните точки.
Според прогноза на Barclays Research до 2025 г. общите разходи за образователни технологии ще достигнат 342 млрд. долара в световен мащаб и близо до внушителните 12% комплексен годишен растеж (CAGR) до 2030 г.
Това, което в началото не беше толкова очевидно, е ролята, която локално разпределените системи (edge computing) ще играят, за да отговорят на неизбежно нарастващото търсене на време на готовност на ИТ, непрекъснатост на бизнеса, свързаност и наличност.
За да се превърне дигиталното образование в реален успех, прекъсванията на електрозахранването трябва да останат в миналото, а институциите, както и организациите, които ги финансират, трябва да намерят възможността да модернизират своите решения в областта на информационните технологии, за да поддържат постоянно високо качество на учебния процес. Локално разпределените системи, включващи гъвкавост и резервираност на захранването посредством UPS, интегрирани ИТ, софтуер и дистанционно наблюдение, без съмнение ще са необходими, за да подсигурят и активират всички тези бъдещи технологии, посочва Йорис Вердикт, вицепрезидент за сектор „Големи проекти в Европа“ в Schneider Electric, лидер в дигиталната трансформация на енергийния мениджмънт и автоматизацията.
Какво представляват локално разпределените системи?
Широко осмислени като стратегия за инсталиране на изчислителните ресурси или съхранението на данни в края на самите мрежи, разпределените системи скъсяват дистанцията между данните и приложенията от една страна, и устройствата, източниците на данни и техните потребители, от друга. Пример за това е концепцията за микро центрове за данни, където вместо един единствен център за данни, с който „си контактуват“ всички устройства в крайните точки, се инсталират голям брой гъвкави или локализирани центрове за данни, разположени по-близо до приложенията, които обслужват.
В училищата и други образователни институции внедряването на разпределени системи може да помогне за управлението на данни и ИТ системи в множество кампуси. Друг пример е внедряването на ИТ в ученически или студентски общежития. С непрекъснатото разширяване на онлайн обучението и отдалечения достъп до обучение студентите все по-често получават учебни материали с интензивно използване на данни от стаите си, особено при новите правила за карантиниране. Следователно ИТ екипите изграждат по-малки сървърни стаи, които често са защитени микро центрове за данни във възможно най-голяма близост – едно предизвикателство, което нараства експоненциално.
Предимствата на локално разпределените системи включват резервираност (елиминира се възможността за повреда в която и да било точка) и по-бърза реакция по мрежата. Тъй като данните не трябва да пътуват толкова надалеч, те се обработват в периферията на мрежата, т.е. в близост до нея.
Разпределените системи могат да отстранят недостатъците в ефективността на облачните решения и дори да улеснят пътя към регулациите на данни или спазването на нормативните изисквания чрез по-добро и по-локализирано управление на данните. Тези въпроси стават все по-належащи с непрекъснато напредващата дигитализация и нарастването на приложенията на Интернет на нещата (IoT). Днес прогнозите са, че до 2025 г. в глобален мащаб се очаква да има гигантско число свързани устройства – 38,6 милиарда.
Капацитет без граници?
Училищата и другите образователни заведения все по-често използват сензори за IoT и мрежови маркери за радиочестотна идентификация (RFID) за наблюдение на оборудването и учебната дейност на учениците. Те обикновено изискват честотен диапазон с изключително ниско забавяне, за да работят надеждно. Що се отнася до образованието, инвестициите в локално разпределени системи ще се отразят положително на напредъка в технологиите и на оперативната ефективност, която ще бъде от полза както за учениците, така и за училищата.
Персонализацията и адаптивното обучение, развлекателните и игрални технологии не са просто иновации, а вече се прилагат посредством жадни за данни технологии от добавената реалност (AR) до виртуална реалност (VR). Тези усъвършенствани технологии не само осигуряват нови и запомнящи се учебни преживявания, но дават възможност на институциите да приспособят образователната услуга към специфичните нужди на хората.
Ускоряване на трансформацията
Ускорената дигитална трансформация на учебния процес предизвика огромен стрес и натиск върху остарялото оборудване, в т.ч. потребителския хардуер и свързаност, както и върху наличната училищна инфраструктура. От сървърните стаи до телекомуникационните услуги това се отрази също толкова силно върху висшите училища и институциите за обучение на възрастни, колкото и върху началните и средните училища, тъй като търсенето на виртуално обучение и мобилен софтуер продължава да расте.
Следователно доставчиците на образователни услуги трябва да продължат да се борят с огромни предизвикателства, за да бъдат в крак с капацитета си, както и да гарантират, че могат да осигурят подходящите технологии и набор от умения. Според Европейския портал за данни девет процента от учениците в Европа нямат достъп до „тихо пространство за учене“, което подчертава критичната необходимост от адекватни ресурси, които образователните организации да предоставят.
Освен това населението има различен достъп до компютри и интернет връзка. Когато институциите са успели да изпълнят основните изисквания за свързаност и достъп до интернет и да отговорят на голямото търсене, все още съществуват проблеми за решаване, свързани с времето на готовност и наличността, да не говорим за трудностите при внедряването на ефективни и надеждни режими на уеб защита и наблюдение на поведението в разпределената мрежа .
Новото е локалното
За професионалистите от образователния сектор именно това са функциите, при които локално разпределените системи подпомагат онлайн или електронното обучение. ИТ мениджърите, борещи се с тези обстоятелства, трябва да приемат тристепенен план в подкрепа на мащабни онлайн образователни инициативи, посочва Йорис Вердикт.
На първо място, ИТ операторите трябва да защитят своята изчислителна инфраструктура, като използват непрекъсваеми захранвания (UPS) и разпределителни блокове (PDU), за да гарантират, че разполагат с достатъчен капацитет и време за работа.
Втората стъпка е проверката на изправността на цялата ИТ инфраструктура с цел да бъдат актуализирани локалните системи и да се оптимизира производителността. Тук охлаждащите системи, стелажи и заграждения може да изискват известна реорганизация, за да се осигури по-голяма енергийна ефективност. Може да са необходими и допълнителни мерки за физическа и кибер сигурност с цел защита от човешки грешки, тпероферниъй като повече локално разпределени системи се прилагат в географски райони с разпръснато население.
И накрая, погледнато в дългосрочен план, доставчиците на образователни услуги трябва да обмислят използването на софтуер за управление на инфраструктурата на центрове за данни от следващо поколение (DCIM) и на изкуствен интелект (AI), за да предлагат дистанционно наблюдение в реално време, проактивно сигнализиране и възможност да изпратят екипи за изправяне на възникнали проблеми. Това ще помогне на образователните ИТ специалисти да се адаптират към новото нормално и да добият по-добри умения за работа в отдалечени места, далеч от образователните кампуси.
