fbpx Колко харчим за децата си? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Колко харчим за децата си?

Почти 90% от родителите в България се лишават, за да могат да инвестират в децата си. Този процент е значително по-висок, отколкото в държави като Чехия, Словакия и Полша, където съответно 74%, 79% и 82% от родителите отделят средства, лишавайки се в името на своите потомци. Това сочат резултатите от телефонно проучване на ПРОФИ КРЕДИТ, проведено в страните от Централна и Източна Европа.

Най-малко средства за децата си от страните в Централна и Източна Европа отделят българите. Средната сума на месец е около 290 лева, или 148 евро. За сравнение, тази сума е значително по-висока в страни като Чехия, Полша и Словакия. В Чехия и Полша за едно дете средно на месец се отделят почти еднакви суми – средно 278 евро (приблизително 542 лева), а в Словакия – 257 евро (около 502 лева).

Във всички страни основният разход за децата е за закупуването на храна. В България процентът на средствата за храна, отделян от родителите, е най-висок спрямо другите разходи. Приблизително 56% от разходите за децата са за осигуряването на препитание. Този процент е най-нисък в Словакия и Полша – около 36%, а в Чехия е около 44%.
На второ място като процент разходи се нареждат тези за училище. 18% от общата сума за децата българите отделят за закупуването на пособия, за да обезпечат тяхното образование. Около 12% от средствата родителите харчат за закупуване на дрехи и обувки. Най-малък дял от разходите в България се отделят за хобито на детето, както и за играчки – около 2%. Няма как да не направи впечатление, че за здравето на децата се изразходват едва 4% от средствата, предвидени за тях на месец. Пак толкова даваме, за да платим сметките за мобилните телефони и интернет на децата.

Процентът на средствата, отделени за свободното време на децата, се различава значително в отделните държави. Родителите в България дават средно около 9 лева на месец за спорт или уроци по някакъв музикален инструмент. За сравнение, словаците отделят за същото средно около 43 лева, а поляци и чехи – сума, равняваща се на близо 31 лева. За подобни забавления най-много харчат в Словакия, следвани от Чехия и Полша. Разликата между България и останалите анкетирани държави е близо три пъти по малко. Разбира се, причината е нивото на доходите на българите. Но дори и при това положение българите поставят на първо място децата си и са склонни да се лишават в името на това да им осигурят всичко необходимо за тяхното израстване и по-добро бъдеще.

Близо 57% от децата в България имат собствен мобилен телефон, а тези, които имат собствен компютър и интернет връзка, са 44%.
За сравнение, най-висок е процентът на техническа обезпеченост при децата в Полша – 73% от тях имат собствен мобилен телефон, а 85% са тези, които имат собствен компютър с интернет. В Чехия 56% от децата имат компютър и интернет, а 70% – собствен мобилен телефон. Близо до нас се нареждат словаците. Почти 50% от децата в Словакия разполагат с компютър и интернет, а мобилен телефон имат около 65% от децата.

Положителното е, че анкетираните България, Словакия и Полша остават оптимисти. На въпрос какви са очакванията им за бъдещето, най-голям дял от участниците в допитването от тези държави посочват, че очакват положението да бъде по-добро от това, което е в момента. При чехите, напротив, преобладават песимистите. Най-висок е процентът на хората в Чехия, според които икономическото положение ще бъде по-лошо от сегашното – цели 32% от анкетираните дават подобен отговор в допитването.