Когато купуваме букет с порив да зарадваме някого, не се замисляме за неговия произход и отпечатък. Но зад тази привидна лекота и романтика стои огромна индустрия, чиито процеси имат и климатична, екологична и социална тежест. Разглеждането на целия жизнен цикъл на рязаните цветя – от отглеждането им до изхвърлянето – разкрива сложната екологична реалност. Красивият букет е продукт на глобална индустрия с високи въглеродни емисии, интензивна употреба на ресурси и значително въздействие върху околната среда. Зад всеки букет стои верига от решения - как е отгледан, къде е транспортиран и при какви условия е произведен.
Световният пазар на рязан цвят се оценява на около 31 милиарда долара през 2024 г., като прогнозите са да достигне 56 милиарда до 2034 г. Цветарската индустрия обхваща не само рязани цветя и букети, но и интериорна растителност и ландшафтна архитектура - три сегмента, които заедно формират един от най-глобализираните пазари в земеделието.
Нидерландия остава символ на цветната индустрия, но съвременният пазар е глобализиран. Дори когато Европа и САЩ са водещите купувачи, голяма част от рязаните цветя не се произвеждат локално. Приблизително 80% от цветята, продавани в САЩ, са вносни. Благоприятният климат в Африка и Южна Америка, в страни като Кения, Колумбия, Етиопия и Еквадор, позволява целогодишно производство, правейки тези държави водещи износители на рози и изобщо цветя с изградени мащабни експортни индустрии около цветопроизводството.
След рязане, цветята трябва бързо да достигнат до потребителите, за да запазят свежестта си – всеки допълнителен ден на транспорт намалява свежестта с до 15%. Това налага използването на въздушен транспорт, който оставя висок въглероден отпечатък. Например превозът на цветя от Колумбия до САЩ само през 2018 г. отделя над 360,000 тона CO₂, приблизително колкото емисии произвеждат 80,000 коли на година.
В глобален мащаб рязаните цветя могат да изминат до 9600 километра от фермата до магазина, като през целия път се съхраняват в охладителни камери. Това е особено парадоксално предвид факта, че животът на рязаните цветя във ваза рядко надхвърля една седмица. Световната индустрия за рязани цветя отделя около 23 милиона тона CO₂ годишно, като приблизително 80% от въглеродния отпечатък на вносните цветя идва именно от въздушния транспорт.
Освен транспорта, цветята се съхраняват при контролирана температура през целия процес, за да останат свежи: хладилни складове, специализирани камиони и климатизирани магазини, които използват електроенергия. Така към емисиите от транспорта се добавят емисии от енергопотреблението по веригата на дистрибуция.
Дори локалното производство не означава задължително по-малък отпечатък. В студените региони цветята се отглеждат в отопляеми оранжерии с изкуствено осветление и контрол на влажността, което понякога води до по-висок въглероден отпечатък от внос от топъл регион. Така парадоксално розите от Кения отделят 5.5 пъти по-малко CO₂ от тези от Нидерландия, въпреки транспорта. Това показва колко многопластов е въпросът за устойчивостта в цветарската индустрия.
В резултат на тези различни производствени условия въглеродният отпечатък на букетите може да варира значително. Един стандартен вносен букет може да достигне около 32,7 кг CO₂, докато букет от локално произведени цветя може да бъде около 3,4 кг CO₂ – почти десет пъти по-малко.
Мътните води на цветния пазар
Интензивното цветопроизводство изисква много торове и пестициди. Производството и разграждането на торовете отделя парникови газове, а пестицидите замърсяват почвата и водите.
Интензивното използване на пестициди има отражение и върху екосистемите. В някои цветарски райони на Танзания например се наблюдава намаляване на опрашването от насекоми с около 35%, което влияе върху местното биоразнообразие.
Освен това производството на цветя изисква и значителни количества вода. За поливането на една роза се използват 7-13 литра. Това означава, че букет от 9 рози може да изисква около 100 литра вода – приблизително колкото човек използва за един ден домакински нужди. При други цветя разликата може да бъде още по-голяма. Например повече от 20 стръка кученца, отгледани на открито, могат да имат същия въглероден отпечатък като една роза, отгледана в отопляема оранжерия или транспортирана със самолет. В райони с ограничени водни ресурси това натоварва местните екосистеми. Пример от Кения показва как оранжерии са черпили вода от близко езеро и са връщали замърсена с пестициди вода обратно с негативен ефект върху околната среда.
Проблем са и опаковките: Букетите често се увиват в декоративни материали от пластмаса, които могат да достигнат до 40% от теглото им. А те се рециклират трудно и остават в природата десетилетия, макар че се използват едва за няколко дни.
В България всички се гордеем с българската роза и лавандула, с които сме известни по света. Но за последните 40-50 години цветарството у нас се е променило коренно. С днешна дата преобладаващата част от цветята на българския пазар са внос.
Турция изнася десетки милиони цвята годишно, като значителна част от цветята у нас са именно от там. Това означава, че екологичният отпечатък на българския пазар до голяма степен зависи от глобалните вериги на доставка, а не от местното производство.
Местни цветопроизводители споделят, че българската индустрията за цветя не получава нужната подкрепа и често местните фирми нямат шанс и възможност да се конкурират с големи и механизирани предприятия. Покачването на разходите, липсата на работна ръка и променящият се климат водят до изоставането на страната ни на международния пазар.
Един от най-достъпните начини да избираме устойчиви цветя е да се спираме на местни и сезонни сортове. Така се намаляват транспортните разходи и енергийното интензивно производство. Подкрепата на производители със сертификати за устойчивост насърчава екологични практики и отговорно използване на ресурси. Алтернативата може да е и уличният продавач – възрастен човек, който предлага цветя от собствената си градина, осигурявайки по-къса и прозрачна верига на производство.
Саксийни растения също са устойчив избор, тъй като имат дълъг живот и могат да се отглеждат години. Те могат да се засаждат и пред жилищните пространства, превръщайки се от подарък в жива връзка. Сушените цветя са друг вариант за празнични поводи, тъй като запазват декоративната си стойност за по-дълъг период. Все по-популярни стават минималистичните решения, като единично цвете в епруветка, което съчетава символика и по-нисък ресурсен отпечатък.
Дори нещо красиво и естествено като цветята може да има скрит климатичен отпечатък. Затова е важно да гледаме критично на ежедневните си избори и да избираме отговорно.
Статията е предоставена от Climateka.bg
