КСО експерти искат създаване на своя професионална организация

Все още у нас не се разпознават ясни критерии за измерване на ефекта от корпоративната социална отговорност. За целта е необходимо да бъдат разработени доброволни и примерни насоки за улесняване прилагането на КСО, например „Карта на заинтересованите страни“, в която да бъдат ясно дефинирани заинтересованите страни – първични, вторични, третични, и да се определят приоритетните за всяка от една от тях области на действие и интерес.

Това е един от изводите от проведената дискусия CSR2023БГ, чиято основна тема бе развитието на корпоративната социална отговорност в България през следващите пет години. В дискусията взеха участие представители на бизнеса, гражданския сектор, преподаватели (УНСС, ВУЗФ, НБУ и БАН), държавните институции и медии.

Бизнесът все още има практика да изолира външните заинтересовани страни, за разлика от вътрешните, смятат експертите.  Държавата има за задача да насърчава, но не и да регулира тази фирмена дейност, а липсата на стратегически и планови документи от 2013 г. до днес показва липса на заинтересованост, на активност и последователност в посока КСО. Важна е също така работата на бизнеса с местните власти, особено в по-малките общини и общности, работата със синдикатите в посока КСО, иницитиви съвместно с бизнес асициациите и неправителствените организации и не на последно място – трябва да се работи в посока насърчаване на служителите да участват в инициативи от обществен интерес.

Самоорганизирането на КСО общността е най-спешната и полезна първа стъпка за достигане на горните промени. Създаването на професионална организация на КСО експертите, в която практиците могат да се самообучават, да обменят опит и да изградят доброволни стандарти за работа ще бъде от помощ и за останалите заинтересовани страни.

Необходимо е също така изучаване на КСО дисциплини в университетите, включване на отделни модули в други курсове, вграждане на КСО във водещите управленски дисциплини („Управление“, „Стратегическо планиране“, както и всички функционални направления – „Маркетинг“, „Финанси“, „Производство“, „Човешки ресурси“). Корпоративната социална отговорност трябва да бъде елемент от знанията и подготовката на специалисти, заети на различните нива в структурата на дадена организация или институция, смятат експертите.

И не на последно място КСО бе определена като фактор от първостепенно значение за формирането на успешния лидер на 21-и век. „КСО е професията на бъдещето, защото създава човешкото лице на бизнеса‘, убедени са специалистите. „Компания лидер е тази, която създава стойност на обществото, грижи се за служителите, дори и след като са напуснали“, смятат те.

Като част дискусията CSR2023БГ бе и премиерата на най-новия учебник по КСО „Корпоративна устойчивост и отговорност“ с автор д-р Марина Стефанова. Учебникът обобщава за първи път в България теория, експертен опит и добри фирмени практики в тридесет различни направления на стратегическия мениджмънт на компанията, ориентиран към нейния устойчив растеж и водещо място в обществото. Той включва вдхновяващи примери в областта на КСО от 12 индустрии: банково дело, газификация, енергетика, консултантски услуги, лека промишленост, маркетинг, медии, медицина, минно дело, пивоварна индустрия, преработвателна промишленост и фармацевтика. В 4 глави са разгледани теоретичните основи на КСО, ключовите му направления, процесите на внедряване и компанията като фактор за популяризирането му в обществото.