Ръстът на възнагражденията в България продължава да изпреварва средните стойности за Западна Европа, където увеличението се стабилизира около 3%, докато у нас общото за пазара увеличение е 6% спрямо 2025 г. Това показват данните от най-мащабното проучване на възнагражденията и придобивките у нас - TRS Bulgaria 2026 (Total Remuneration Survey), организирано от MARSH Bulgaria. Изследването обхваща 562 компании и 137 767 служители от 14 индустрии, като отчита, че 32% от компаниите са увеличили персонала си през тази година, а доброволното текучество се задържа на ниво от 10%.
Българският пазар на труда запазва своята конкурентоспособност и показва плавно изравняване на доходите спрямо развитите европейски икономики. Най-високи ръстове на заплатите по функции се отчитат в производството (8.1%) и транспорта (7.8%), а най-ниски при високите технологии (5.2%). Месечната брутна заплата расте най-динамично на оперативно ниво (+7.8%), а най-умерено при висшия мениджмънт (+5.6%). Секторите с най-високо заплащане остават високите технологии, където възнагражденията са с около 24% над средното за пазара, следвани от фармацията и изнесените услуги.
„Прогнозата за увеличение на заплатите за 2027 г. е по-умерена спрямо 2026 г., което показва, че компаниите действат предпазливо в условията на настоящата икономическа реалност. Фокусът се измества към оперативните нива и специфичните бизнес функции, където ръстът на възнагражденията е по-осезаем. Тъй като инфлацията засяга най-силно служителите на по-ниски позиции, бизнесът прави възможното да компенсира именно тези нива, като залага по-висок процент на увеличение при тях“, коментира Ваня Стоева, консултант в MARSH България.
Регионалните разлики показват, че София поддържа с 5% по-високи заплати от средните за страната, докато най-ниски нива се отчитат в Централна България (-12%) и Бургас (-13%). В сравнение с предходната година брутните заплати на производствените работници са се увеличили с 9%, на счетоводителите със 7%, а на офис мениджърите и ЧР специалистите с 6%.
Проучването размива и разпространени митове за пазара на труда. Данните показват, че у нас едва 8.2% от малките предприятия използват AI инструменти при 20% средно за Европа, докато при големите компании с над 250 служители делът достига 26.5%.
„Най-голямата заплаха от изкуствения интелект не е, че той ще заграби работните места, а че давайки му прекомерна свобода и отговорности, сами ще се направим излишни – ключът не е в изместването на човека, а в умното управление на технологията. В България данните ясно показват, че докато малките компании у нас все още подхождат плахо, големите вече активно експериментират – затова ясният сигнал към бизнеса е да не отлага интеграцията на AI, но да я прави стратегически и с мярка“, обяснява Добромир Минков, Business Development Manager в MARSH България.
Относно разликата в заплащането между половете, изследването сред 254 компании отчита, че реалният разрив за идентични роли е едва 1.78%, а не широко цитираните 12%.
„Истинското предизвикателство в контекста на новата Директива на ЕС обаче не е просто математиката, а прозрачността. Критично важно е да започнем да говорим за възнагражденията открито и на ясен, разбираем за хората език, защото това изгражда реално доверие, премахва спекулациите на пазара на труда и помага на служителите да виждат справедлива и ясна перспектива за своето развитие. Прозрачността трябва да се превърне от въпрос на регулаторно съответствие в конкурентно предимство при привличането на таланти“, споделя Стела Юлзари, старши консултант в MARSH България.
В частта за придобивките проучването показва, че 85% от компаниите прилагат схеми за променливо възнаграждение, а най-големи суми се инвестират в програми за препоръка на служители (средно 511 евро), коледни надбавки (181 евро), средства за храна (102 евро) и здравно осигуряване (30 евро).
