Лизингът е реална алтернатива на инвестиционното кредитиране. Той е договорно споразумение, при което собственик на актив (лизингодател) предоставя правото за ползването му на друго лице (лизингополучател) при определени условия, срок и схема за плащане. Правната уредба на лизинга е достатъчно адекватна за българския пазар и в същото време съответства на международните актове в тази област. Договорът за лизинг е търговска сделка по смисъла на Търговския закон (Т3) чл. 342-347 от Т3 регламентират двата основни договора: за финансов и оперативен лизинг. Има известно сходство между правоотношенията по договор за лизинг и при тези, уреждани чрез договора за наем. Дори някои автори защитават теорията, че лизингът не е нищо друго освен съвременна разновидност на наема на машини, оборудване и други стоки. Затова при лизингова сделка са валидни и разпоредбите за наем на Закона за задълженията и договорите - чл. 228-241. Разбира се, предвид наложените от практиката допълнителни изисквания договорът за лизинг все повече се отдалечава от първоизточника си - договора за наем, той придобива сложен фактически състав. Много често в договора се прибавя гаранция за обратно изкупуване от страна на производителя или доставчика, а така също и елементи от договора за покупко-продажба, които се уреждат тристранно: между лизингодател, лизингополучател и продавач (освен основните параметри на същинския договор за покупко-продажба между лизингодател и доставчик се добавят тристранните отношения по гаранция, пуск в експлоатация, застраховане, срокове на доставка и местоизпълнение).
Друго отличие е фактът, че при наема обикновено наемодателят притежава вече вещта и неговата печалба се формира от цялата наемна вноска. При лизинга лизингодателят придобива посочена от лизингополучателя вещ специално заради него и печалбата му се формира от заложената лихва, което е цената за наема не на вещта, а на парите, с които тя е придобита.
Задължително при договорите за лизинг обектите се застраховат за срока на лизинга При лизинга, вместо клиентът да заплати цената директно на производителя или доставчика и да закупи оборудването, което желае, лизингополучателят го придобива и му го предоставя за ползване. Ролята на лизингодателя в тази схема е чисто финансова. Понякога това не се разбира напълно от лизингополучателя, който често пита - “след като имате за обезпечение собствеността върху обекта на лизинг, защо искате да проверявате финансовото състояние или иначе казано ”кредитния рейтинг”? Отговорът е прост - лизингодателят дава пари и е заинтересован единствено да получи тези пари обратно заедно с лихвите - цената за наема на предоставените пари.
Лизингодателят не е заинтересован да придобива владението на обекта на лизинг още по-малко да става конкурент на лизингополучателя. Казано иначе - финансовата институция иска да е сигурна, че договорът за лизинг ще се развива в неговите нормални, договорени рамки, и гледа на възможността да си възвърне владението върху обекта на лизинг само като крайно средство за защита.
При предсрочното погасяване лизингополучателят става собственик на оборудването и може да се разпорежда с него или да го използва като обезпечение
Неизпълнението на което и да е от договорените задължения води до санкция. Неизпълнението от страна на лизингополучателя да заплаща вноските на падежа, посочен в лизинговия договор, води най-често до неустойка в размер, договорен от страните. Тя се начислява за всеки ден на забавено изпълнение на задължението за плащане. Неизпълнението на задълженията, на която и да е от страните, дава възможност на насрещната изправна страна да иска разваляне на договора за лизинг и да търси обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Възможността на лизингополучателя за предсрочно издължаване и съответно за придобиване на собствеността върху оборудването обикновено не са ограничени в договорите за лизинг. Изискването е
клиентът да плати на лизингодателя остатъчната главница, за да придобие обекта, плюс компенсаторна такса
Преимуществата при предсрочното погасяване за лизингополучателя са, че той става собственик на оборудването и може да се разпорежда с него или да го използва като обезпечение. Спира да плаща лихвите, които иначе би дължал при едно обичайно изпълнение на договора за лизинг. Не трябва да се забравя, че макар и финансов лизинг, за него се прилагат нормите на договора за наем - чл. 228-241 ЗЗД. Това означава, че бъде ли прекратен договорът едностранно от лизингодателя поради виновно неизпълнение на задължение от лизингополучателя, то последният в повечето случаи няма право на претенция за придобиване на собствеността при пълно изплащане на остатъка. За лизингополучателя остава фактът на наемно ползване на обекта на лизинг за периода на ползване и евентуалната натрупана от това печалба, но не и собствеността.
Друг важен закон в областта на лизинга е Законът за особените залози предвид факта, че всеки договор за лизинг - с оглед гарантирането на вземанията на лизингодателя - се вписва в централния регистър на особените залози. От друга страна, вписването на договора защитава и лизингополучателя при евентуален фалит от страна на лизингодателя. Както при заем, в тази ситуация кредиторите на лизингодателя се опитват да се наредят на по-предни позиции при разпределението на имуществото на лизингодателя и да приобщят обектите на лизинг към това имущество.
Счетоводното и данъчното отчитане на лизинга
е уредено в Закона за данъка върху добавената стойност и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и Национален счетоводен стандарт и Международен счетоводен стандарт ?17. При оперативния лизинг обектът фигурира в балансите на лизингодателя. За лизингополучателя заплатените вноски са чист разход докато при финансовия лизинг стоката се заверява в баланса на лизингополучателя, за който вноските се осчетоводяват като лихвата е чист разход, а главницата се амортизира. В зависимост от вида лизинг - финансов (покупка чрез наем) или оперативен (наем) след изпълнението на условията лизингополучателят има право да стане собственик на актива. Това се практикува много често в България, предвид манталитета на българина на всяка цена да придобие собственост. В този си стремеж обаче, често българският бизнесмен пропуска един много важен момент.
В Западна Европа е точно обратното - по-предпочитана е формата на оперативен лизинг (наем). Западният бизнесмен е концентриран в същината на бизнеса - “какво ще инвестирам, колко ще изкарам от това и в крайна сметка, каква ще е печалбата ми”. Той почти не се интересува от собствеността на обекта на лизинг. За него това е форма на финансиране, чрез която той печели. Наблюдава се и една производна форма на финансовия лизинг и това е така наречения в практиката обратен лизинг.
Има се предвид все още голямата нужда в българската икономика от свежи оборотни пари. При тези участници в стопанския живот, които вече са закупили в брой своето оборудване на 100 % и в по-късен период поради нарастване на дейността, се появява бюджетен дефицит, по-голямата част от лизингодателите предлагат и обратен лизинг. Те изкупуват вече придобитото оборудване от лизингополучателя до 80 % от стойността му (това замества авансовата вноска) и се отдава обратно на бившия вече собственик на лизинг. Форма, която при по-висока стойност на оборудването може да освободи доста свободни средства за собственика.
