fbpx Готови ли са българските фирми за участие в структурните фондове? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Готови ли са българските фирми за участие в структурните фондове?

етикети

Съвсем наскоро Министерство на икономиката и енергетиката предостави данни от социологическо проучване за “Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на средства от структурните фондове”.
Резултатите от проучването показват, че през следващите три години 35,4 % от анкетираните фирми категорично биха потърсили подкрепа за инвестиционните си проекти от структурните фондове.
За реализиране на своите инвестиционни проекти фирмите ще търсят финансова подкрепа по линия на структурните фондове за технологично обновление на производството (49,4 %), за покриване на стандартите и изискванията на ЕС (36,9 %), за иновационни проекти за разработване на нови продук-
ти, технологии или услуги (20,4 %), за въвеждане на енергоспестяващи технологии (19,3 %) и за модернизация на управлението на фирмата (14,0 %).
Според резултатите от изследването, средно около 27 % от МСП не са запознати с изискванията по отношение на СЕ маркировките, опазването на околната среда, управлението на качеството, вътрешната организация на производството, условията и безопасността на труда. Всяка втора фирма не е запозната със сроковете за въвеждане на отделните изисквания.

Само между 10 % и 23 % от анкетираните фирми покриват напълно европейските изисквания
Въпреки че не покриват изискванията на ЕС, около
70 % от МСП са оптимисти и смятат, че ще устоят на конкурентния натиск от страна на общия европейски пазар. МСП обаче имат намерение да покрият изискванията, защото 50 % от заявилите намерение за инвестиции през следващите 3 години ще финансират въвеждането на тези стандарти, а 36,9 % от тях биха кандидатствали по структурните фондове за покриване на тези инвестиции.
По отношение на иновациите общите резултати от изследването са сравнително ниски - 15,6 % от изследваните фирми биха кандидатствали за дейности-те по приоритет 1 (6,4 % за стартиращи фирми; 4,4 %
за НИРД проекти; 4,8 % за про-иновативна инфраструктура), но трябва да се вземе под внимание факта, че иновационната активност на предприятията се изразява преди всичко във въвеждането на нови продукти за тях самите или за българския пазар и в много по-малка степен в разработването и внедряването на международни иновации. Това предполага развитието на сравнително широка и обхватна подкрепа за МСП в България с цел както укрепване и растеж на съществуващите иновативни предприятия, така и създаване на повече нови такива.
Проблемът с достъпа до финансиране е ключов за капацитета на МСП да усвояват структурните фондове. Достъпът до външно финансиране е критично условие за усвояването на средствата от структурни фондове и програми, защото от него зависи капацитетът на повечето малки и средни предприятия да осигурят съфинансиране. От достъпа до външно финансиране зависят и мащабите на иновационна дейност и растеж на фирмата, които пък определят и шансовете за участие в грантовите схеми.


Достъп до кредит през последните три години са имали 44 % от анкетираните
Около 37 % от участниците в изследването са ползвали търговски кредит през последните три години. Малкият и среден бизнес все още не разчитат достатъчно на сектора на финансовото посредничество, а ползва главно собствени средства. Тази констатация е още по-валидна по отношение на новите и стартиращите фирми. Сред основните пречки, които респондентите посочват за достъпа им до банкови кредити са високите лихви (54,3 % от анкетираните), “скритите” разходи по кредита (19 %), както и прекомерните изисквания за обезпечения (40 %). Именно поради тази причина Европейските програми за финансиране на бизнеса се разглеждат като отделен случай на небанково финансиране. На фирмите се предоставят средства на цена, значително по-ниска от тази на кредитния ресурс. Несъмнено тези средства са привлекателни за МСП - показател за това е високата оценка, която анкетираните дават за полезността на приоритет 3 от ОП за развитието на дейността им - 40,9 %.

Близо 60 % от бизнес плановете на фирмите
са с хоризонт от една година
и едва 17 % са с хоризонт над 4 години, като само
2 % са с хоризонт от 6 до 10 години, който покрива хоризонта на ОП - сериозна структурна пречка за синхронизирането на техните бизнес процеси с работата на оперативните програми и структурните фондове на ЕС.
Данните показват наличие на зависимост между това дали фирмите планират своето бизнес развитие и разработват писмени бизнес планове, от една страна, и нагласата и готовността на МСП да кандидатстват за подкрепа чрез ОП “Конкурентоспособност” от друга. Като цяло, болшинството от предприятията, които биха се възползвали от финансова подкрепа за повечето дейности по тази оперативна програма, разработват писмени бизнес планове за развитие за различни срокове, а съответните дялове варират между 59 и 75%.
Твърде слаба e активността на фирмите при участието им в конкурси по европейските фондове и програми. Само 1,4 % от анкетираните фирми декларират, че са получили финансова подкрепа по линия на програма ФАР; 1,6 % от анкетираните фирмите са получавали финансиране от програма САПАРД; 0,7 % са получили финансова подкрепа от ИСПА. 89,5 % от фирмите никога не са кандидатствали за финансова подкрепа от европейски и международни фондове и програми.
Причините за това са няколко, а по-важните могат да бъдат обобщени:

  1. недостатъчен вътрешнофирмен капацитет
    за участие;
  2. сложни и бюрократични процедури (29,1 %);
  3. липсата на достатъчно информация за европейските програми (28,4 %), както и необходимото съфинансиране на проектите (30,2 %).

МСП са слабо информирани относно възможностите за работа със структурните фондове на ЕС - 45 % от анкетираните фирми са отговорили, че са запознати в малка степен с възможностите за работа със структурните фондове, а 40,9 % от тях, че изобщо не са запознати с тези възможности.

Изводите, които се налагат са двупосочни. От една страна,
МСП не са активни в търсенето на информация и заемат изчаквателна позиция
за да се ориентират за ситуацията след присъединяването. Бизнесът се оплаква от липса на достатъчно и ясна информация, но самите бизнесмени споделят, че не търсят информация и не проявяват активност. От друга страна, информационните кампании по отношение на възможностите за кандидатстване по СФ са все още в предварителен етап и не предоставят достатъчно конкретна информация. Самите документи не са на етап пълна готовност, когато могат да се споделят детайли по условията на кандидатстване и допустимост.
* Изследването е проведено от Витоша рисърч и фондация “Приложни изследвания и комуникации”