Пътуването до северната ни съседка в последно време стана доста засилено - може би защото сега това е “по-верният” път към Европа или защото бизнесът между двете ни държави се развива много сериозно. Разбира се, за всеки, който отива за първи път с автомобил в Румъния, има сериозни притеснения. Все пак спомените от близкото минало не са избледнели. Наскоро пътувах до Медиас - малко градче в сърцето на Румъния (на 500 км от София). Изненади не липсваха и за мен.
Прекосихме границата с ферибота през Оряхово. Дотам стигнахме доста бързо - от София са около 180 км и се пътува комфортно дори през деня, когато има трафик. В граничния град искахме да обменим левове в леи, но се оказа, че няма нито едно чейндж бюро (!) - единственото е на самия граничен пункт и предлага обмяната на левове само в евро или долари. Решихме да не рискуваме да се озовем в другата страна само с левове и обменихме малко евро, с идеята да потърсим чейндж бюро веднага щом прекосим Дунава.
Бяхме чули, че в Румъния всичко се плаща с националната валута Оказа се, че на по-големите бензиностанции, хотели и повечето заведения за хранене приемат и евро (разбира се - с поносима комисионна). Опашката за ферибота е километрична - най-вече от румънската страна. Тирове от всички краища на Европа чакат. Нека това да не ви плаши, защото леките коли са с предимство и не се редят на опашката. Цената на билета за ферибота за лек автомобил е 20 евро и 3 евро за пътник в едната посока.
Самото пътуване е около 15 минути, но чакането на ферибота отнема поне два часа Така и не разбрахме какъв е графикът му и спазва ли се той, но в обратната посока извадихме късмет и се качихме веднага. Пристанището в Румъния се намира до град Бекет. Там пътищата в радиус от 45 км са под всякаква критика - дупките са огромни, дори на места приличат на дълбоки кратери. След това, обаче настилката става много добра и през целия път не сме срещнали нито едно препятствие. Дори по главните пътища на планинските села (Медиас се намира в подножието на величествените Карпати) няма лош път. Разбира се, ако се отбиете от главния път, виждате родна селска картинка с дупки, неравности и много “изненади”. Особено впечатление ни направиха пътните знаци и маркировката. Знаците са значително по-големи. Върху всеки знак, оказващ пешеходна пътека, има по две, мигащи в жълто лампички, които привличат вниманието на шофьора отдалеч. Маркировката в планинските райони е релефна. Специална грапава лента върви по цялата дължина на осовата линия в най-опасните участъци от планинския път, който е осеян с остри и стръмни завои. Ако случайно я настъпите, издава много силен звук и инстинктивно веднага се прибирате в лентата си.
Ако пътувате по тъмно в Румъния (особено по междуселските пътища), внимавайте! Останахме много неприятно изненадани, че хората пътуват с каруци и през нощта - без светлини или светлоотразители. При поредното изпреварване на такава каруца - водачът и използваше за светлинен сигнал дисплея на мобилния си телефон! Както се досещате, това е крайно недостатъчно. Колоездачи без никакви опознавателни знаци също не липсват - те са като движеща се сянка от близката страна на пътя.
Цената на бензина е същата като в България с малки вариации Както и да решите да пътувате, който и маршрут да изберете, знайте, че в Румъния хората са отзивчиви и добросърдечни. Единствената бариера си остава езикът. Според личните ми впечатления румънците, които говорят английски се срещат доста рядко.
