Само месеци ни делят от дългоочакваното членство на страната в структурите на Европейския съюз. Хората от лозаро-винарския сектор все по-често си задават въпроса - готови ли сме да станем част от Общата пазарна организация на виното (ООП на виното) в Европа? Тази организация е много сложна, тъй като обхваща всички етапи от регулацията и контрола на лозовите насаждения, през методите за обработка, енологичните практики, транспорта, етикетирането на бутилките и реализацията на готовите вина и другите продукти от грозде и вино. ООП на виното не включва директни плащания за производителите. Мерките за оказване на помощ трябва да бъдат насочени най-напред към адаптиране на производството спрямо търсенето. Стимулирането на потреблението става посредством предлагане на качество. След преживените тежки кризи на свръхпроизводство, политиката се концентрира върху получаването на по-висока добавена стойност в сектора.
Нови засаждания могат да се появят само, когато изрично е дадено разрешение и за които е доказано, че благодарение на доброто качество, предлагането е по-малко от търсенето. Засаждането на лозя е забранено до 31.07.2010 г., освен ако не се извършва съгласно новите правила за засаждане или презасаждане. Забраната за ново засаждане е най-сложната част от законодателството на ООП. Прилагането на този принцип изисква много координирана и гладко работеща администрация, която да следи всяка декларация за засаждане или изкореняване. Спазването на енологичните практики, етикетирането и контролът върху производствения потенциал, са най-важните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от всички страни-членки. Европейският съюз счита, че е невъзможно пазарът да бъде регулиран, ако подобен контрол се осъществява неправилно.
Лозарски потенциал Към датата на присъединяване, страната ни трябва да възприеме европейската система за организация на пазара на вино и да има функционираща система за контрол на лозарския потенциал. В преговорите по глава - Земеделие” сектор ”Вино” българската страна имаше претенции за признаване на лозарски потенциал в размер на 153 000 ха винени лозя. Страната е длъжна до 1 януари 2007 г. да докаже този потенциал. Това става чрез регистриране на лозарските стопанства, което е и единственият легален способ за идентифициране на насажденията в страната. Към момента в регистъра на лозарските стопанства са вписани около 50 000 ха. За сравнение през април месец 2005 г. лозарските стопанства бяха под 20 000 ха. По-големият лозарски потенциал ще определи България като лозаро-винарска страна и ще е от значение за размера на субсидиите в сектора. За да може нашата страна да се възползва още през първата година от премиите за преструктуриране и конверсия на лозовите насаждения е задължително да има пълен опис на лозарския потенциал и план за преструктуриране и конверсия на лозовите насаждения. Той трябва да отговаря на нормите на европейския регламент за тази премия.
Основна част от инвестициите в сектора идва от програма “САПАРД” и Държавен Фонд “Земеделие”. По програма “САПАРД” в сектор ”Вино” одобрените проекти са 39, като инвестициите за обновяване, модернизиране и преструктуриране на винарската промишленост са 110 млн. лв. В последните две-три години в лозарството са засадени над 50 000 дка, а инвестициите са около 80-90 млн. лв.
Лозови масиви в България
- Площи с лозя 129 580 ха - Площи с лозови насаждения в стопанства 95 551 ха - Неподдържани лозя извън стопанствата 34 029 ха - Винени лозя 90 000 ха - Червени винени сортове (67 %) 53 498 ха - Бели винени сортове (33 %) 26 033 ха - Млади, неплододаващи лозя 3,2 %
Според тези данни до 1 януари 2007 г. лозарският потенциал на страната трябва да достигне поне 100 000 ха.
* По данни на дирекция “Агростатистика” към Министерство на земеделието и горите
Общият пазар на вино за страните от ЕС се характеризира със свръхпроизводство на трапезни вина поради което се налага строг контрол и регулация. В България през последните години се наблюдава остър недостиг на винено грозде. Той ще продължи и в следващите няколко години. Тази неблагоприятна ситуация усложнява процесите на адаптация на гроздо- и винопроизводителите към изискванията на общия пазар на вино на ЕС. Българското лозаро-винарско законодателство почти изцяло е хармонизирано с Европейското законодателство. Не са въведени две дестилационни мерки за задължителна дестилация и за кризисна дестилация. Те трябва да се изпълнят, за да могат да се използват облагите от режимите за оказване на помощ на ООП.
Задължителна дестилация За да се запази качеството, е забранено свръхпресоването на грозде, пресоването на винена кал, както и повторната ферментация на гроздовото джибри (освен за целите на дестилацията). Винената кал не може да бъде превръщана в сухо вещество. Количеството продукти (винена кал или джибри), които трябва да бъдат доставени, трябва да съдържат 10 % естествен алкохол в реколтата, според оценката на пропорционалното изчисление. Ако този процент не е достигнат, съответните лица трябва да доставят количество вино, което компенсира липсващото количество алкохол. За съжаление в момента производителите не са запознати с цялостната стратегия на държавата за прилагане на задължителната дестилация. Въвеждането на този режим засяга конкретните икономически интереси на производителите.
Кризисна дестилация Това е доброволна мярка, която се прилага при установен дисбаланс на пазара на вино. Всяка от страните определя правила за финансова подкрепа на тази мярка. Нейната цел е да елиминира натрупването на излишъци и може да бъде ограничена до някои области и категории вино.
За контакти: Национална лозаро-винарска камара тел. 02 / 981 16 74