Алберт Минчев е учил “История” в полувисшия педагогически институт в Смолян. Но през 1996 г., при голямата девалвация на лева решава, че педагогическата работа няма да е бъдещето му (въпреки че и до ден днешен се интересува от история). Става барман, защото на онзи етап умее само това. И постепенно този бизнес се вселява в душата му. Работи в курортите, стартира няколко успешни заведения и днес е съдружник в три заведения.
Клубизмът е ново понятие, което е присъщо за живота на модерните млади хора. На тези, които след работа с удоволствие се срещат с приятели в “тяхното заведение” или отиват да разтоварят енергията петък или събота вечер с танци. Но бизнесът с клубните заведения е по-различен отколкото при другите типове заведения. Спецификата е “че днес те има, а утре - не”. Един месец си на печалба, а следващия фалираш. Бързо минава модата на музиката, на интериора, на персонала. Освен това важният фактор е локацията. И тогава става трудно - да си постоянно интересен на хората. Докато в едно заведение за хранене почти всичко зависи от хубавата кухня. За спецификата на клубния бизнес разговаряхме с Алберт Минчев, управляващ съдружник на софийския клуб “Di Modolu”.
Алберт, кой е най-големият проблем на бранша в момента? - В България най-големият проблем е човешкият фактор. Няма бизнес, който да не страда от липса на качествени хора. Това е заради балканския манталитет. Хората не подхождат градивно, а искат веднага да постигнат успех, което се отразява на качеството на работа. В нашия бранш проблемът е осезаем. След 1990 година правителството допусна много специалисти да излязат зад граница. Получи се вакуум, който нямаше откъде да бъде запълнен. Тогава започна и безразборното набиране на кадри. Как подбираш тогава персонала? - На базата на познати и контакти, досега с обяви не съм си търсил персонал. Аз обичам да давам само лека насока на хората, които работят при мен и ги оставям сами да вземат решенията. Трябва да се създават предизвикателства, за да може да се появи мотивация. Но аз не си крия занаята, защото знам, че тези хора ще ми бъдат гръб след време. Моите съдружници в момента са хората, с които съм работил навремето.
Коя е клиентелата на клуба? - Хората с доходи над средната заплата. Те идват с идеята да се забавляват, а не да афишират пари, кола или часовник. Тази група е най-масовата, която сама е постигнала нещо на базата на собствения си труд.
Продава ли рекламата в този бизнес? - Най-добрата реклама е от уста на уста. Важно е клиентът да остане доволен и да се усмихва на излизане. Всичко е комуникация с хората. Към всички подхождаме еднакво. Естествено, имаме редовна клиентела, на която се дават преференции като цени, внимание, места. Това е логично, прави се по целия свят.
Печеливш ли е този бизнес? - Не. В момента хора със страничен бизнес влизат на нашия пазар. Те не знаят какво е да станеш печеливш. Правят заведения, за да укриват данъци или да перат пари. Това е цялата истина.
За какво са най-големи разходите в един клуб? - За наем. Но и данъците са високи. Защо например няма никакви данъчни облекчения докато стартираш? Притискат кредитори, разходи, наем. А и лихвите по кредитите все още са много високи. Ако бяха по-нормални, щяхме да можем да си позволим собствени помещения.
Какви изисквания и промени очакваш след 1 януари 2007 г.? - Всички казват, че е хубаво да ни приемат в ЕС, но никой не ни обяснява какво ще се промени. Чуваме само догадки. Приемането ни в Съюза, ще издигне нивото на заведенията като обслужване, хигиена и качество въобще. Но шокът ще бъде голям. В момента се качват цените на недвижимите имоти, има опасност да се увеличи данък собственост и данъкът за това, че имаш бизнес. Не знаем какви ще бъдат промените, какво трябва да правиш, да променяш, как да инвестираш? Не можеш да проявиш абсолютно никаква гъвкавост...
Знаеш ли дали системата HACCР, която се въвежда от 1 януари, е задължителна за заведения като вашето? - За заведенията с хранене е задължителна. Но още не знам за клубовете. Само за да угоди на ЕС, държава ни поставя срокове, в които не можем да се вместим. Това означава нови кредити, което се отразява и на клиентите. Става една верижна реакция. Можеш да съсипеш изведнъж това, което си градил дълго, защото ние не можем за една година да влезем в Европа.
Няма ли откъде да получите информация за нормативната уредба, за предстоящите задължения? Реално остават два месеца... - Аз не знам кого да попитам. Сигурно има информация, ако отида в ХЕИ или потърся в интернет, може да намеря. Но нямам време за това. За хората с бизнес като нас, трябва да има някаква правителствена организация, която да подава информация.
Тръгнал си буквално от “нулата”. Изкуство ли е бизнесът? - Изкуство е да умееш да обединяваш хората около себе си. Да имаш много познати на базата на това, че си читав човек. Най- голямото изкуство е да направиш така, че след години хората, работили за теб, да те споменават с добро.
Благой Рагин, председател на Българска хотелска и ресторантьорска асоциация:
“Нашата асоциация проведе над 30 семинара в страната, на които именно представихме изискванията, които ще касаят заведенията след 1 януари 2007 г. Трябва да кажа, че и самите ресторантьори не проявяват голяма активност. Но е ясно, че връщане назад няма. Както в Европа важат тези правила, така ще е и у нас. Все пак ще има един период от 3-4 години, в който ще се въвеждат всички правила. Няма да стане изведнъж. Така е в страните, които последни се присъединиха, така ще е и у нас.”
