Тя е авторитетна и еманципирана. Главен редактор е на популярното женско списание “Анна клуб”, учредител на Движението на необвързаните жени и председател на фондация “Глобален женски фонд”. Ани Александрова е преди всичко свободен и космополитен човек. Тя е на 32 години, зодия телец. Завършила е право и специализирала наказателно, международно и търговско-морско право, също и криминалистика. С нея разговаряхме за жените и бизнеса в България.
Г-це Александрова, как се насочихте към тази професия? - Вярвам в максимата, че хубавите неща стават случайно. Именно случайността ме извади от попрището на юристите, на което се бях развихрила. Не съм мислила, че ще се занимавам с журналистика, докато не се оказах водеща на публицистично-правно предаване по телевизия ВЕК “Лабиринт на закона“, а по- късно и на ток-шоуто по ВВТ “Забранено за мъже“. Случайна беше и срещата ми с издателката Ралица Русинова, от която получих шанса да оглавя списание “АННА клуб”. Запознахме се по повод участието ? в телевизионното ми предаване и разбрахме, че сме “от една кръвна група”.
Как минава един ваш ден? - С моята ангажираност дните са лишени от монотонност и рутина. След горчивото кафе и разходката с кучето сутрин отивам в редакцията. До тук с предвидимите неща (смее се). Следват оперативки, интервюта, статии, работни срещи.Вечерта задължително има порядъчен брой коктейли и събития, на които съм поканена. Не обичам да пренебрегвам и хората, които обичам. Програмата ми е динамична и се разпростира до късно през нощта. Риск ли е създаването на женско списание в България? - В България, каквото и да създаваш, е риск. Ние уловихме вярната формула и съблюдавайки я всеки ден, успяхме да се наложим на пазара. Неминуемо, ако не рискуваш, няма и да спечелиш. Аз съм за премерените рискове.
Не са ли много списанията в България? - Безспорно. Ентусиазмът е нещото, което никой не може да отрече на българина. И склонността му към експерименти. Затова и пазарът е пренаситен от издания с качества, обричащи ги да бъдат еднодневки.
Еманципирани ли са младите жени в България? - Бих казала хипер еманципирани. Това едва ли им прави добра услуга. Но всеки избира пътя си сам. Икономическите условия наложиха еманципацията на българката, тя се подлъга, прие я и сега да му мисли.
Предимство ли е да си жена в този бизнес? - Разбира се! Самият факт, че се раждаш жена вече те е извел напред (смее се). Но, ако махнем шегата, хубавото е, че вече живеем във време, в което сериозният бизнес не познава пол.
Каква е политиката на списанието по отношение на приемане на млади хора? - За мен възрастта няма значение. Хората трябва да имат желание да работят и да го показват. Едновременно е важно да четат, да се развиват, да не лежат само на образованието, което имат или на общата култура, придобита до момента. Аз търся умни, можещи, креативни и лишени от всякаква дребнавост хора. Възрастта не е критерий, по който давам шанс на хората.
Смятате ли, че младите хора имат достатъчна основа, защото навсякъде възниква проблемът с качествените кадри? - Определено има проблем с кадрите. Прави ми впечатление, че младите хора нямат богата обща култура. Започват да се обособяват по-скоро тесни специалисти в дадена област, но оттам насетне нямат никакви познания. А за да си добър журналист трябва да имаш разностранни интереси.
Вие участвате в някои благотворителни инициативи. Има ли кауза, която ви вълнува в момента? - Да, аз съм едно от лицата на кампанията HER 2, за превенция на рака на гърдата. Инициативата е подкрепена от дипломатическия корпус в България. Със съпругата на Н.Пр. посланика на Италия, г-жа Зохара Кампаньола, прегърнахме от сърце идеята. Също така, от години подкрепям инициативите на асоциацията на малките хора в България, ръководена от Георги Софкин. Преди броени дни научих, че са учредили годишни награди “Голям мъж на България” и “Голяма жена на България”. Радва ме факта, че ще съм първата жена удостоена с този приз.
Какво ви липсва днес? - Свободно време, с останалото успявам да се справя.
