През последните години ролята на малките и средните предприятия (МСП) в българската икономика нараства. Това се отнася за приноса им в заетостта, оборота, добавената стойност, дълготрайните материални активи, износа и вноса. Част от успехите на МСП се дължат на доброто фирмено управление и мениджърските качества на частните предприемачи. Бизнесът в България се променя с всеки изминал ден. Фирмите поддържат все по-стабилни икономически показатели и осигуряват сериозна база за бъдещ растеж.
Малките и средните предприятия съставляват 99 % от всички предприятия в страната. Те осигуряват 79 % от заетостта и 75 % от оборота, като създават 61 % от добавената стойност на частните предприятия. В МСП са съсредоточени 57 % от дълготрайните материални активи. 54 % от износа и 73 % от вноса на частните предприятия се осъществява от тях. Броят на малките и средните предприятия надхвърля 216 хиляди или 99,2 % от всички и 99,8 %от броя на частните предприятия. Микропредприятията преобладават, като броят им се увеличава. Делът им в общия брой на частните предприятия намалява за сметка на малките, чиито дял нараства. Средните предприятия са най-малобройната подгрупа на МСП. Въпреки че броят им се увеличава, делът им остава относително постоянен - едва 1,5 %. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са едва 0,2 %от общия брой на изследваните частни предприятия. Най-привлекателни за МСП са търговията и ремонтът на автомобили. В този сектор работят 55 % от всички МСП. На второ място е преработващата промишленост, следвана от секторите хотели, ресторанти, операции с недвижими имоти и бизнес услуги.
Профил на предприемача
Проведените през последните години социологически проучвания позволяват да се очертае профилът на българския малък и среден предприемач. Той е мъж на средна възраст около 42 години със средно или специално образование, семеен. Развива бизнеса си в областен град, с професионален опит в държавно предприятие или администрация, започнал да изгражда фирмата си преди 10 години със собствени средства, воден от желание за независимост. Той подобрява значително компютърната си грамотност, но няма напредък по отношение на чуждите езици. Важно за него е чувството за удовлетвореност от работата и материалната му осигуреност.
Най-привлекателен отраслов сектор за микропредприятията е търговията За малките фирми еднакво атрактивни са търговията и преработващата промишленост. Повече от половината от средните предприятия се занимават с преработваща промишленост. Въпреки че микропредприятията са най-многобройни във всеки от разглежданите отраслови сектори, това не ги прави “гръбнак” на дейността в тези сектори. В търговията микропредприятията са преобладаващи по брой и имат основен принос в заетостта на отрасъла. В създаването на добавена стойност тук се открояват малките предприятия, които при далеч по-скромния си брой, създават най-много от добавената стойност в търговията - 35,3 %.
Бизнесът е най-активен в Югозападна България за сметка на Северозападния район. Разпределенията на МСП на подгрупи по райони за планиране са идентични и потвърждават острата териториална неравномерност. Производителността в МСП е 78 % от производителността на частните предприятия. Работната заплата на служител в МСП е 58 % от тази в големите предприятия или 85 % от тази на частните предприятия. Печалбата на един зает в МСП е 39 % от тази в големите предприятия. МСП работят с норма на печалба 5 %, т.е. два пъти по-ниска от тази на големите предприятия. Микропредприятията са 90,2 % от частните предприятия. Те осигуряват над 30 % от заетостта, 27 % от оборота и създават 16 % от добавената стойност на частните предприятия. В микропредприятията са съсредоточени 15 % от дълготрайните материални активи и 22 % от инвестициите в ДМА. Те осъществяват 10 % от износа и 15 % от вноса на частните предприятия. Работната заплата на работник в микропредприятие е 64 % от тази за всички разглеждани частни предприятия.
Жените в бизнеса
Жените предприемачи и мениджъри в България са около 60 000 и представляват една трета от всички предприемачи. Образователното им ниво е високо – 63 % са с висше образование и този процент надхвърля средния за повечето европейски страни. Жените ръководят предимно микропредприятия с до 9 души персонал, омъжени са, имат деца и работят над 50 часа седмично. Наетите от тях работници нямат предубеждения към пола на собственика. Приоритет за тях са подобряване на бизнес средата, възможността за участие в малки обществени поръчки, по-голяма икономическа свобода и подобряване на данъчното законодателство.
Най-ниска норма на печалба - 4,3 % имат микропредприятията Малките предприятия са 8 % от изследваните частни фирми. Те осигуряват 24 % от заетостта, 26 % от оборота и създават 21 % от добавената стойност на частните предприятия. В малките предприятия са съсредоточени 20 % от дълготрайните материални активи. Производителността на малките предприятия е 89 % от тази на частните фирми. Работната заплата на нает в малко предприятие е 83 % от тази на разглежданите частни предприятия. Те имат норма на печалба 5,2 %. Средните предприятия са 1,5 % от частните фирми. Те осигуряват 24 % от заетостта, 23 % от оборота и създават 24 % от добавената стойност на частните предприятия. Там са съсредоточени 22 % от дълготрайните материални активи. Средните предприятия осъществяват 33 % от износа и 35 % от вноса. Производителността на средните предприятия е по-висока - 103 % от тази на частните предприятия, но е далеч от големите, чиято производителност е 184 %. Работната заплата на служител в средно предприятие е 103 % и надхвърля тази за МСП общо. Тя обаче представлява 70 % от работната заплата на един нает в голямо предприятие. При средните предприятия нормата на печалба е 5,7 %.
* Материалът е по данни на последния годишен доклад за състоянието и развитието на МСП в България, 2004 г., подготвен от Министерство на икономиката и енергетиката www.mee.government.bg/ind/econ.html
