Международен лизинг

За рождената година на лизинга в съвременния му вид се счита 1954 г. Тогава традиционният наем получава нова характеристика, която постепенно генерира огромен растеж на индустрията в световен мащаб. Това е възможността лизингополучателят да използва ускорена амортизация на наетия актив като данъчна преференция.
Лизингът е договорно споразумение, при което едната страна, наричана лизингодател, собственик на даден актив, предоставя правото за ползването на този актив на втора страна, наричана лизингополучател, при определен срок и при конкретна схема на разплащане. След изтичане на срока по договора лизингополучателят става собственик на лизингования актив.
Според Международен счетоводен стандарт
17 Лизинг, дали един лизингов договор е финансов лизинг или експлоатационен лизинг зависи от същността на сделката, а не от формата на лизинговия договор. Примери за ситуации, при които по принцип лизинговият договор се класифицира като финансов лизинг в международното право са:

• Лизинговият договор прехвърля собствеността върху актива на лизингополучателя към края на срока на лизинговия договор.
• Лизингополучателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена. Срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено.
• В началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равняват почти изцяло
  на справедливата стойност на наетия актив.
• Наетите активи имат специфичен характер, като само лизингополучателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.

Другите икономически аспекти на международния лизинг се изразяват във възникването и осъществяването на икономическо отношение между субекти с различна национална принадлежност.

Целта на сделката е получаване на икономическа изгода

Друга съществена особеност на международния лизинг е, че при него задължително има и участие на повече контрагенти, извън основните участници. Физическото прехвърляне на собствеността, рискът и разходите по доставката на стоката от лизингодателя върху лизингополучателя безспорно предполагат включване и на допълнителни участници - посредници, застрахователи, банки, оценители, задължително митнически и други държавни институции. Всеки един от тези участници извършва една или няколко от многобройните дейности, които са необходими за сключване на лизинговия договор.
Инициативата за сключване на лизинговия договор по правило принадлежи на лизингополучателя. Началото на лизинговата сделка се поставя с проучвания на възможните варианти. Поради спецификата на международния лизинг именно тук се налага включване на допълнителни участници, което предава особения характер на лизинговата дейност в международен план. Такива участници са:

• Фирми с чисто външнотърговска дейност, които се занимават с проучване и изследване на международните пазари, намират подходящи клиенти или партньори, формулират и изготвят договорите.
• Фирми, които се занимават с транспортна дейност в международен план и извършват физическото доставяне на обекта на лизинг до фирмата - лизингополучател.
• Застрахователни институти, които споделят със страните по външно търговските лизингови сделки рисковете от настъпване на определени събития.
• Спедиторските фирми, които срещу определено заплащане организират физическата доставка на стоката или оборудването, което ще се взима на лизинг. Тази организация включва - транспорт, застраховка, документооборот, митнически
  процедури и др.
• Банките, които работят не само на територията на страната, но и имат клонове извън нея, чрез които ще се извършва плащането на вноските.

Лизинговата сделка преминава през следните етапи:

• Установяване на връзката между лизингополучателя и лизингодателя. Предвид особеностите на международното право, на този етап се включват фирмите, които се занимават с консултации или изготвяне на международните договори.
• Съгласуване на условията между получателя и лизингодателя; лизингодателят използва собствени средства за проучване на възможностите на получателя, като за това обикновено се наемат отново консултантски или други фирми от страната, където извършва дейността си лизингополучателят.
• При постигане на определено съгласие между контрагентите се пристъпва към подписване на договора. В него са отразени редица задължителни параметри, както и клаузи по споразумение между страните. Този етап е известен като обработка на лизинговата дейност и е най-сложният етап, защото се подчинява на източниците на международното търговско право. В договора е задължително споменаването на срока на лизинга, предмета и вида на оборудването, валутата, чрез която ще се извършва плащането, банката - посредник на сделката, застрахователната компания, с която ще се работи и др.
• Следва доставката и предаването на обекта на лизинга. Това е последният етап и отново е свързан с редица документи - приемо-предавателен протокол, който изготвя лизингополучателят при получаването на лизинг - обекта, документите към банката на лизнгополучателя, чрез които ще се извърши първото плащане и пр.

Като страни по лизинговия договор са лизингополучателят и лизингодателят. Лизингодатели могат да бъдат:

• Финансови институции, обикновено банки.
• Производствени, промишлени или строителни фирми с опит в международните сделки.
• Специализирани лизингови компании, които са тясно специализирани или с универсален характер на дейността. Могат също да бъдат специализирани за отдаване на лизинг в определена страна, регион и пр.

Друг интересен момент при международния лизинг е самото физическо доставяне на оборудването. Ако доставката е предмет на договорни отношения, то и самото монтиране или въвеждане в експлоатация е за сметка на лизингополучателя или на доставчика.

Задължително условие при междунардния лизинг е застраховането или т. нар. “експортно
застраховане”

Рисковете, които покрива този вид застраховане при лизинга, са следните:

Неплатежоспособност на чуждестранния получател, имаща смисъл на:

• Обявяване на получателя в несъстоятелност или откриване на процедура за обявяване в несъстоятелност.
• Обявяване на получателя в ликвидация или откриване на процедура за ликвидация.
• Друго съдебно или извън съдебно уреждане
  на задълженията на чуждестранния получател.

Забавяне на дължимо плащане по договора от страна на получателя повече от определения период на изчакване по причини, несвързани с изпълнението на условията по договора от страна на лизингодателя.