Българската минерално-суровинна индустрия носи редица ползи за своите заинтересовани страни – държава, местни общности, работещи, клиенти и доставчици. Това е основният извод от Анализ и оценка на социално-икономическото въздействие на минната индустрия на България, представен от „Индъстри Уоч“ днес. Друг извод от доклада е, че България е сред водещите европейски държави по дял на добавената стойност към националната икономика, благодарение на своите разработени подземни богатства. Българската добивна индустрия е сред най-големите работодатели както на национално ниво, така и в европейски контекст. Нейната продуктивност е в пъти по-голяма от тези на други отрасли на икономиката ни, като тя е от основен фактор, който формира експорта на нашата страна.
Анализът доказва, че тежката индустрия у нас – минна, металургична, електротехническа и химическа – може да работи за насърчаване на инвестициите както в нови минни проекти, така в проекти с добавена стойност по производствената верига.
Общото производство за 2015 г. на българската минерално-суровинна индустрия възлиза на 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева) на годишна база. Общата добавена стойност към българската икономика е на стойност от 566 милиона евро (над 1,1 милиарда лева). А износът на минерални суровини и концентрати е на стойност от 560 милиона евро (близо 1,1 милиарда лева). Тези резултати се постигат при около 24 000 заети в сектора.
Водеща роля в сектора има подотрасъл рудодобив със 638 милиона евро приходи, а втори е подотрасъл въгледобив със 382 милиона евро. Тези два подотрасъла формират 2/3 от общите приходи на минната ни индустрия. Разликата между тях е, че рудодобивът има значителна експортна част, докато въгледобивът задоволява нуждите на родното електропроизводство.
По добавена стойност към националните икономики България е в Топ-5 от страните-членки на Европейския съюз (ЕС-28). Делът на българската минна индустрия от БВП разглеждан като принос на бранша е 3%.Той варира при различните нива на цените на металите на световните борси.
За сравнение, в Румъния и Хърватия този дял е 6%, в Полша е 4% (която има по-голяма и по-силно развити въгледобив и рудодобив (мед) спрямо нас).По отношение на заетостта България е Топ-3 в ЕС със 1,3% от общо заетите в частния сектор. Пред нас са Полша (с 1,9%) и Хърватия (малко над 1,3%). След нас са Румъния, Естония, Чехия, Великобритания и Словакия, като за останалите страни-членки делът е под 0,5% от заетите.
С 27,3% ръст България е в Топ-6 по отношение на нарастването на добавената стойност в минерално-суровинната индустрия за 2014 г. спрямо 2009 г. Пред нас са Естония (79,3%), Швеция (77,3%), Литва (43,3%), Румъния (36,1%), Латвия (32.6%). В контекста на съседските ни отношения Румъния бележи подобен ръст благодарение на големите залежи на изкопаеми горива (нефт, газ). След нас са Австрия, Словакия, Полша, Чехия.
