fbpx На лов за приключения в Мексико | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

На лов за приключения в Мексико



Лили Георгиева се занимава от 10 години с реклама и от самото начало работи в рекламна агенция Ogilvy&Mather . От 1998г. е Медия директор на агенцията. Има две хобита - пътуванията и фотографията.

Мечтаех за това пътешествие около година. В свободното си време обичам да снимам и случайно намерих адреса на един уъркшоп по фотография в Мексико. Беше като любов от пръв поглед - влязох в сайта
www.apertours.com и не спрях да мечтая да отида точно на това място и да науча малко повече за тайните на фотографията от организатора на курсовете Циско Диц. Всички приятели, с които споделих идеята си да отида на обучение по фотография в Чиапас (Chiapas), Мексико, се възхитиха и притесниха едновременно. За тези, които не познават добре географията и историята на Мексико,
Чиапас е най-южният мексикански щат, граничещ
с Гватемала
Това е земя на древните маи, съхранила руините на майските градове Tonina, Bonampak, Yaxchilan, Palenque, Izara - истински центрове на предиспанската цивилизация. В Чиапас всеки ден се поздравяват хора на 57 различни езика, повечето от които са наследство от майската цивилизация.
Търсейки всякаква информация за мястото, където исках да отида - Сан Кристобал де лас Касас (San Cristobal de las Casas) - съществуваше реална опастност да се откажа, поради многобройните заплахи, за които предупреждаваха всички - събитията от 1994 г. и многобройните жертви от революцията на Запатистите, липса на сигурност и голяма престъпност.


И така преди да замина, Чиапас за мен олицетворяваше дива планинска територия без всякаква цивилизация, престъпен свят и многобройни, скрити опасности. Днес това място за мен е горещ морски бряг, планинска прохлада, цветовете на природата и индианските костюми, радостта от живота в топлата усмивка на местните хора. И накрая - бленуващата носталгия и копнежа на тези, които веднъж са посетили Чиапас и биха се върнали отново там.
След три поредни полета, през Амстердам и Мексико Сити се озовах в столицата - Тукстла Гутиерес. Все още обаче не бях стигнала до крайната точка на пътуването си - град Сан Кристобал, намиращ се на 82 км навътре в планините. Пътят, по който поех с автобус се виеше живописно и като че ли бе устремен направо към слънцето. За сравнително кратко разстояние се промени не само надморската височина (около 1500 м), но също така и растителността, климатът, икономическите, културните и човешките пейзажи.
Сан Кристобал е разположен в сърцето на високопланински регион
като от всички страни е заобиколен от многобройни планински върхове. По време на колониалния период, до към XIX век, градът бил столица на Чиапас. Това е причината, поради която красивият град е притегателна точка за мексиканско и централно американското изкус-тво. Тук ще видите цветни къщи и покриви, изпълнени с цветя вътрешни дворове, ъглови балкони, провинциално нео-класически интерпретации, барокови фасади.
За мое щастие, престоят ми в школата по фотография “Апер Тур” съвпадна с едно от най-цветните времена на годината - карнавалите, посветени на дните преди началото на Великите Великденски пости. Преподавателят Циско ми осигури възможността да видя, усетя и преживея невероятната колоритност и автентичност на фестивалите и карнавалите в Сан Хуан Чамула и Коита.


Циско е американец, който живее от 11 години в Сан Кристобал и познава прекрасно региона и традициите му. По негова препоръка посещавахме места и събития не особено популярни сред туристите, но те направиха престоя ми там истинско приключение.
Сан Хуан Чамула се намира на 2200 м надморска височина и се населява от т.нар. тцотцилски индианци (Tzotzil). Къщите им са направени от кирпич и тръстика, покривите са от палмови клонки, а подът обикновено е самата земя. Въпреки че изглеждат изключително бедни, все пак домовете и дворовете им са невероятно чисти.
Всяка общност в Чиапас има свой собствен стил на обличане
който се спазва много стриктно и лесно можеш да различиш местоживеенето на местните, само по начина, по който са облечени. Те сами си тъкат сукното и бродират богато ризите си, като всеки детайл и символ има своето значение. Местното население преживява от отглеждане на плодове и зеленчуци, събиране на смолисти дървета и отглеждане на овце. Времето като че ли е спряло от векове за тези хора, но това не ги прави по-малко щастливи.

 


Карнавалът, наречен Kinta-Jimultik, е най-популярният традиционен фестивал за тцотцилските индианци, но въпреки това съдържа и многобройни предиспански елементи. Четири поредни дни са изпълнени със смесица от католически мистицизъм и обредни ритуали на древните маи. Последният ден се отбелязва с пречистващ ритуал, в който участниците носят маски и правят непрекъснати обиколки на площада пред църквата Сан Хуан Чамула, носейки знамена и флагове, обливат се под кръстове със свещена вода и ходят боси върху
жарава.
Това е едно от местата, където е абсолютно забранено на туристите да правят снимки и наказателните мерки срещу неуважаващите това правило са много строги. Все пак, благодарение на Циско, аз успях да открадна няколко кадъра от фестивала в Чамула, които според него са уникални точно поради строгостта на забраната.
Единствените външни посетители (наричани от местните "грингос") бяхме и на карнавала в Коита - малко градче, намиращо се на едва 36 км от столицата на Чиапас Тукстла. Целият град - мъже и жени, малки и големи, е маскиран със собствено изработени, невероятно колоритни костюми. Различните общности се отличаваха с цветовете и детайлното разнообразие. Изглежда, че едно от важните условия на костюмирането е да не се вижда нито частица от тялото, както и да се използват оптимален брой цветове, детайли, цветни лентички, шалове, забрадки и т.н.
Многобройни звънци покриват краката им и улиците денонощно са изпълнени с музика и ритми, допълнени от постоянен звън
Шествията обикалят непрекъснато по улиците на града и всички - участващи и наблюдаващи се забавляват, като по този начин отбелязват последните дни преди началото на Великите пости. Фактът, че ние бяхме единствените туристи, които сами по себе си вече представляваха не по-малко шоу за местните хора, направи нашето пребиваване там още по-незабравимо. За разлика от Чамула, жителите на Коита дори настояваха да им направим портрети, като по всякакъв начин показваха изключителната си благодарност и гостоприемност към нас. Хората на Чиапас освен, че са невероятно дружелюбни и гостоприемни, се оказаха и страшно фотогенични за целите на моето обучение. Но това е тема на друг разказ.