Директива 2001/77/ЕС определя, че до 2010 г. производството на електроенергия от ВЕИ в ЕС трябва да достигне 22% от общото производство. За България този дял е 11% и се основава на благоприятните климатични условия и на положително развитие на ВЕИ технологиите през последните години.
Анализите сочат, че към момента делът на ВЕИ в производството на електроенергия за България е около 7%, главно от големи ВЕЦ Програмата за развитие на ВЕИ, разработена от Агенцията по енергийна ефективност, има за цел реално да увеличи дела на ВЕИ в производството на електрическа енергия до 8% през 2010 г. В нея е записано, че за да се достигне приетата от нашата страна индикативна цел при общата тенденция към нарастване на потреблението на електрическа енергия, производството на съща-та от ВЕИ, трябва да се увеличи с повече от 60 % до 2010 г. В програмата е отбелязано, че тази цел не може да бъде достигната без пълно мобилизиране на всички налични и икономически изгодни ресурси от ВЕИ, както и използването на всички възможни механизми за стимулиране на производството на енергия, от алтернативни източници. При производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са налице редица предимства като:
Чрез стимулиране развитието на алтернативни технологии за производство на електрическа енергия се създават предпоставки за добив на енергия от ВЕИ в размер на 11 % от брутното вътрешно потребление на страната до 2010 г. Същото условие е упоменато и в Договора за присъединяване на Република България към ЕС. За изпълнението на тази стратегическа цел е необходимо драстично увеличение на производството на еленергия от ВЕИ до 2010 г. Това изискване налага изграждането на нови количества мощности от ВЕИ. А наличният потенциал в момента в България се използва нерационално.
Насърчаването на производството на електрическа енергия от ВЕИ е pегламентирано в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /ЗВАЕИБ/
Според него, предвиденият срок за задължително изкупуване на електроенергия от ВЕИ по преференциални цени за всеки, започнал производство на електрическа енергия от ВЕИ до 31.12.2010 г., ще даде възможност на инвеститорите да предвидят с по-голяма точност паричните потоци, размера на инвестициите и тяхната възвръщаемост по години.
Съгласно ЗВАЕИБ преференциалната цена на ел. енергия, произведена от ВЕИ, се определя в размер 80 % от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник, съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. ДКЕВР ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на ел. енергия, произведена от ВЕИ и АЕИ и ВЕЦ до 10 MWh. При изготвяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от ВЕИ, комисията определя средна норма на възвръщаемост за всеки вид технология за използване на ВЕИ при съобразяване със специфичния риск, характерен за съответната технология. Но у нас съществуват проблеми при изграждането на някои видове ВЕИ.
За България слънчевата енергия представлява голям енергиен ресурс Заради географското положение на страната условията за използване на слънчева енергия са изключително благоприятни, особено в южните и източните райони. Страната ни може да се раздели на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на греенето е около 2150 часа (около 49 % от максимално възможното). Независимо че 77 % от площта й е заета от гори, обработваема земя и природни резервати, останалата територия би могла да се използва за изграждане на слънчеви централи. Но все още пазарът на възобновяема електрическа енергия с първичен източник слънчевата енергия в България не е развит поради липса на изградени мощности. Съществува значителен потенциал за изграждане на фотоволтаични централи (до момента има подадени искания за присъединяване на около 100 MW мощности). Стимулирането на изграждането на такива централи изисква определяне на преференциална цена, която да покрие, освен икономически обос-нованите разходи и норма на възвръщаемост, и икономически обоснованите инвестиции, като бъдат отчетени присъщите рискове.
Технологичен риск Развитието на енергийни проекти, използващи нови и не напълно развити технологии на основата на възобновяеми енергийни източници като цяло е по-скъпо, дори в случаите, когато първичният енергиен източник е безплатен (в случая слънчевата енергия), в сравнение с традиционните енергийни проекти. Финансовите институции не са склонни да поемат свързаните с най-новите енергийни технологии рискове. В България не се произвеждат фотоволтаични клетки, което е предпоставка за допълнителни инвестиционни разходи. Поради тези причини се предлага при изчисляването на разходите за производство на електрическа енергия от фотоволтаични генератори на единица инсталирана мощност да бъдат приети следните усреднени стойности на инвестицията:
Още един фактор, който оказва влияние, е средната годишна производителност на фотоволтаичтните модули, който зависи от прогнозната годишна сумарна слънчева радиация, постъпваща върху хоризонталната повърхност. В България тази годишна сумарна радиация е съобразена с изследванията на БАН за потенциала на слънчевата енергия и съгласно тези изследвания тя варира от 1400 до 1600 kWh/m2.
Водата все още е най-използваният възобновяем енергиен източник в България въпреки интереса към оползотворяване на слънчевата, вятърната, геотермалната енергия и биомасата. Малките ВЕЦ се изграждат на течащи води, като не се използват предварително резервирани водни обеми и се избягва изграждането на язовирна стена и оформянето на язовирно езеро. Предимството за изграждането на този вид централи е и дългият период на експлоатация на съоръженията и ниските разходи, свързани с производството и поддръжката. В категорията “малки ВЕЦ” спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 мегавата, мини-ВЕЦ са централите с мощност от 500 до 2000 киловата, а микро-ВЕЦ - до 500 киловата. Водният потенциал на България не се използва рационално - нито от речните басейни, нито от водоснабдителната и хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ-ове могат да се изграждат не само на течащи води, но и на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и при някои напоителни канали. Инвестиционните разходи са около 1600 евро на 1 kW инсталирана мощност. При правилна експлоатация турбините имат около 25-30 години полезен живот.
Малки ВЕЦ се изграждат бързо и със скромен финансов ресурс През 2008 г. производството на електроенергия от тези централи се равнява на около 65,6 КТОЕ (2), което е едва 5,12 % от потенциала. Общото хидроенергийно производство (големи плюс малки ВЕЦ) за същата година е около 31,2% от потенциала, но производството от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW трудно може да се разширява поради екологични съображения. Развитието на производството от МВЕЦ и навлизането на частна инициатива в сектора може да се ускори, ако се обърне сериозно внимание на някои актуални проблем. Съществуват проблеми пред инвеститорите, свързани с получаването на разрешения за водоползване. Според закона за получаване на разрешение, инвеститорът трябва да внесе искане в РИОСВ за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС.
Проблемът е, че няма конкретни критерии кога трябва да се изиска ОВОС и кога не Затова обикновено ОВОС винаги се изисква, дори когато има изработен такъв за друг подобен проект. Това ненужно увеличава разходите и утежнява процедурата. Съществува възможност за облекчаване на процедурата, свързана с получаване на разрешение за право на строеж на МВЕЦ. Според ЗОП за получаване на право на строеж на МВЕЦ, върху земя от държавните фондове, инвеститорът трябва да участва в търг. Тази процедура е излишна, тъй като други участници в такъв търг при издадено разрешение за водоползване не може да има. Друг проблем, пред който е изправен инвеститорът, е присъединяването, според Закона за ВЕИ, електро- разпределителните дружества са задължени приоритетно да присъединяват производители на електроенергия от възобновяеми източници. Разходите за присъединяване, от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, са за сметка на електроразпределителното дружество. В закона е посочен срок за изграждане на въпросните присъединителни връзки, но обикновено той не се спазва. Така инвеститорът няма сигурност относно достъпа до пазара на електроенергия и възвръщането на инвестицията може да бъде забавено. Единственият начин за бързо развитие на производството на електроенергия от ВЕИ в България е масовото въвличане на частна инициатива в сектора. Ето защо трябва да бъдат предприети необходимите мерки, за да се осигурят условия, гарантиращи максимално улеснение, опростени и ясни процедури при изграждането на ВЕИ.
За контакти: Съюз на производителите на екологична енегрия-юг (СПЕЕ-Юг) Благоевград , ул. “Тодор Александров” №23, тел: 0894 67 88 54, е-mail : есо_еnergy07@abv.bg, info @eco-energy-bg.eu www.eco-energy-bg.eu
