Българските борси възникват в началото на 20-ти век. Те са четири в рамките на 15-20 години и до 1940 г. е най-силният им период. Тогава много силно работят и други борси в Европа, но ние се нареждаме сред най-борсовите държави. След края на войната борсите са забранени като институция, защото е време на социалистическа планова икономика... Възраждането на борсата идва през 90-те години. За това как днес работи тя разговарям с главния изпълнителен директор на Софийска стокова борса, Васил Симов:
Г-н Симов, различава ли се нашата борса по нещо от американската? - Не. Само по това, че там брокерите са много повече. След като нашата борса се възстанови след 50-годишно прекъсване изучихме международния опит. Заимствахме изцяло практиката на САЩ. Самият факт, че борсата не формира печалби и не раздава дивиденти бе революция след 90-та година. Защото всеки прави някакъв бизнес, воден от желанието да изкарва пари. А борсата няма за цел да печели - целта е тя да направи пазар и който участва на него да спечели.
А има ли наистина пазар у нас? - Да. Има много добър стоков пазар, но трябва да кажа, че и колегите от фондовата борса направиха перфектен фондов пазар, който дори изпреварва икономиката на страната. Когато се говори за приватизация не може да не се мине през фондовата борса. Това е нормално в цял свят. А в последните години сме свидетели на всякакви действия, като например преговори с “потенциален купувач”. Това означава да продадеш нещо държавно на някой определен, но в същото време ще преговаряш с него. Ясно е като бял ден, че е нагласена сделка. Най-чистата сделка е през фондовата борса и практиката го доказа през последните 3-5 години. Да погледнем, например търговията със зърно, метали, горива. Най-добрите сделки са през борсата. През 2000-та година американското правителство дари няколко кораба с храни на България. Единственото условие бе тези храни да бъдат продадени на публичен пазар, или през борса, ако имаме такава. Защото американците знаят, че корабни количества трябва да минат само през борса. В момента, особено при Закона за обществени поръчки (ЗОП) бягат като “дявол от тамян”, като чуят за борса. А трябва да е обратното. Един мъдър ръководител когато направи търг през борсата трябва да е доволен, че сделката е чиста и не могат да го упрекнат в спекулации. Не казвам, че всички трябва да търгуват на борсата. В САЩ например по-малко от 1% от търговията със зърно минава през стоковата борса. Но 99% от нея се извършва по цени на борсата. В България, ако има добив 400 млн. тона годишно зърно, достатъчно е около 200-300 тона да минат през борсата и ще се формира цена, като всички сделки ще се извършват по нея.
А не се ли прави така? - За някои стоки се прави. Ние като борса работим много добре и отговаряме на нуждите на пазара. Това е място, където клиентите бързо могат да купят и продадат стока, без да обикалят офиси и да търсят обяви. Място, където няма да бъдеш излъган. Например, производителят на царевица знае, че в този момент всички са се събрали и това ще е най-добрата цена, на която ще изтъргува стоката си. Ние сме под постоянен контрол на комисия и ни наблюдават много инстанции. Вярно, че е имало оплаквания, но е ясно, че когато 10 души играят, един печели, а другите девет губят. При нас търгът е жив и всеки участник се бори за цената си пред останалите. При нас няма тръжни документи.
Бизнесът осъзнава ли, че борсата е мястото, където могат се извършат коректни сделки? - Категорично да, но когато пред себе си имат държавен контрагент, те виждат, че той няма да мине през борсата. Защото някой държавен ръководител казва - “няма да мина през борсата - донесете ми оферти и аз ще преценя коя е най-добрата”. За съжаление това се разрешава от ЗОП. Ето един пример - в болницата трябва да закупят дизелово гориво за зимата. Дали лекарите, които са много добри специалисти, могат да преценят, коя е добрата цена или ние професионалистите от борсата. Кой по-добре може да направи търга?
Това се прави, защото търговете са предварително решени? - Точно така! Защото корупцията и сивата икономика са все още на много високо ниво в България. Може и крайно да прозвучи, но ако някой не иска да дойде на борсата, значи има какво да крие. Да прави собствен търг значи да не се съобразява с държавните цени, а да покани собствен кръг от общество и да избере най-добрата оферта. Но там не е нужна прозрачност. Надявам се Парламентът да приеме по-пазарни закони.
Какво трябва да се промени? - Както в България казваме “морковчето и тоягата”. Казано иначе, когато някой търгува през борсата, трябва да има улеснение. У нас има нормативни документи, които принуждават дадени ведомства да не минават през борсата. ЗОП е определил списък на стоки, които могат да се търгуват през нея. Металите и дървеният материал, например, не фигурират. Трябва да се промени допускът на стоки до борсата. Много често се вземат решения от хора, които нямат нужната компетентност. При положение, че има държавна комисия по борсите, нормално е да се смята, че там се раждат най-добрите решения. Когато те не минат през парламента, значи че хората в него не допускат професионални решения, а връх вземат политическите.
Как един производител да намери най-добрия посредник, който да изтъргува неговата стока? - Първо, този производител е все още озадачен как в една малка България има три борси. Но по географски принцип или чрез приятели ще се ориентира. След това трябва да се ориентира към конкретен брокер. При нас брокерите не са профилирани, защото не е нужно да познаваш спецификата на дадена стока, но е много важно да знаеш принципите на търгуване, а те са едни и същи.
Има ли условия за минимални количества на търгуване? - Минимум обемът на сделката да е 50 хил. лв., но почти нямаме такива сделки, много по-големи са. Защото все пак ние сме търговия на едро. Навсякъде по света има минимални партиди и, например, за зърното сме приели една партида да е 15 тона - това е едно автокарго и се търгува на кратно число. При горивата също става въпрос за тонове.
Каква е равносметката за изтеклата година на борсата? - При нас най-активният период е последното тримесечие на годината. Тогава е най-голямата търговия със зърно и износът е много силен. В тези месеци е и най-голямата търговия с горива за отопление. А това са двете най-активни стоки. За 9-те месеца на годината направихме оборот с около 50% повече от цялата минала. Въпреки че аз очаквах тази година да е по-слаба, защото имаше избори, а в такъв период за около месец и половина се спира търговията. Не заради нас, а поради смяна на правителство. Това е едно сътресение в икономиката.
Извод, който мога да направя, е, че цените за 2005 г. останаха относително спокойни. Нека видим бума в цените на горивата в световен мащаб - те поскъпнаха повече от два пъти, а у нас поскъпването е по-малко
Това значи, че сме успели да тушираме скока. Другата добра новина е, че цената на зърното е по-ниска от тази през 2004 г. Съзнавам, че зърнопроизводителите не са доволни и са прави теоретично. Тази цена идва от по-голямото произведено количество - с около 20% и конюктурата на световните пазари. Зърното поевтиня навсякъде, но най-много в Черноморския басейн. Тук има няколко мощни производители - Русия и Украйна, които също имаха рекордни добиви. Но от друга страна, понижението действа добре за потребителите на фуражи и зърно, а оттам и цените на последващите стоки.
Можете ли да направите прогноза за цените догодина? - Дори и да можех, нямаше да го направя сега. Но все пак си мисля, че цените на петрола няма да скачат драстично, но не само това оказва влияние върху българската икономика. Например данъчната тежест, социалните осигуровки, електроенергията също са важни фактори върху формирането на цените на всяка една стока. А тяхното увеличение вече е факт.
