Развитието на икономиката в сектор енергетика - ВЕИ, е логично продължение на европейската и световна политика в тази област. Подкрепата от законодателството в страната, се изразява чрез гарантирано изкупуване на електроенергията, добита по този начин, преференциалните ? цени, данъчните облекчения.
България, както и останалите страни-членки на ЕС, следва да изпълнява единната европейска програма Заложените цели са увеличаването дела на ВЕИ до 20% в крайното енергийно потребление до 2020 г. За да се реализира такава стратегия в България, е необходимо приемането на специална уредба, която да улесни функционирането на тези сектори. Целта е да се осигурят инструменти на инвеститорите за реализиране на съответните проекти, чрез адекватен на нуждите обем от закони, наредби и инструкции.
Обезпечаването на адекватна правна рамка е абсолютно условие за успеха на проектите в този сектор Не по-малко важнo е и намирането на инвеститори, които да развият самите проекти. Неслучайно преди вземането на решение за инвестиране в една държава или отрасъл на икономиката, компаниите се интересуват дали са създадени условия за безпроблемно им администриране и функциониране чрез регламенти и закони. Според националната програма на Министерството на енергетиката в поетите от страната ни ангажименти съгласно Протокола от Киото, енергията от ВЕИ до 2010 г. трябва да достигне 8 % от цялото електричество, произведено в България. Дали обаче сме обезпечили сектора с действаща правна рамка, е въпрос, на който няма еднозначен отговор.
Вятърна енергия Този сектор е от най-развитите нови ВЕИ и доказателство са “изникващите” в различни райони на страната ветропаркове. Това предполага добре развита правна регламентация, уреждаща проектирането, изграждането и не на последно място функционирането на ветрогенераторите. В действителност има законодателни изисквания, които ако не пречат, то и не помагат на инвестиращите в този вид добив на енергия. Ето и някои от тях:
Биогорива В последната стратегия на Европейската комисия за биогоривата, бе потвърдено, че минималният им дял трябва да е 10% от общото потребление на бензин и дизел от превозните средства. В България правната рамка на материята за биогоривата е заложена в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ). Основоопределящ документ е и Националната дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор. Съгласно нея от началото на 2008 г. в дизела трябва да участва 2% биодизел, а според Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата - 5%. Това разминаване е първият знак, че в законодателната ни уредба има непълноти.
Анализ на поведението на водещите субекти в сектора, показва липса на яснота относно основни за този сектор практически въпроси
Сред тях са - кой и къде следва да смесва горивата. Не по-маловажно е обстоятелството, дали и как в България може да се смесва биоетанол с бензин, при спазване на изискванията за качество в ЕС. Към разнообразната практическа проблематика, за “проработването” на този бизнес, може да се добави и един финансов елемент - недостатъчни стимули за развитие на този сегмент от ВЕИ. Така например, има разминаване в ключов момент, като облагането с акциз на биогoривата. Oт гледна точка на законодателна рамка, България има нужда да подобри инструментариума, позволяващ на инвеститорите да развиват успешни проекти в този стратегически важен сектор. Това, както и изискването за спазване на европейските директиви, без съмнение ще наложи не само усъвършенстване на правната рамка, но и внимание към практическо приложение на залаганите параметри.
Настоящата статия не представлява правен съвет и авторите не са обвързани с решения взети въз основа на изложеното.
За контакти: Димитрова & Партнърс тел.: 02/ 981 22 21 e-mail: office@lawoffice-bg.com www.lawoffice-bg.com
