В ежедневието си човек се нуждае от различни вещи и услуги. Всяка една от тях задоволява някаква наша потребност, която, както се оказва, е сред основните причини да влизаме в магазина. Превръщайки се в потребители, ставаме част от една по-сложна схема на съзнателни и несъзнателни решения, оценяване и избиране, в която се ръководим предимно от собствените си нужди и изисквания.
Изходен пункт на формиране на потребителското поведение са потребностите на хората. Под потребност се разбира състоянието на удовлетвореност или на неудовлетвореност, което всеки индивид желае да поддържа. Потребностите са исторически и социално обусловени. Те мотивират трудовата активност на хората. Посредством нея се стремят да постигнат едно или друго равнище на лично потребление.
Стоката е продукт на труда и задоволява определени човешки потребности Тя притежава две страни. Едната, като продукт, който задоволява определени човешки нужди. Втората страна се изразява в оценка на функционалността й. В своите варианти, ползата от даден артикул е основа на потребителското поведение. Счита се, че е възможно да се измери полезността на всяка стока от потребителската кошница. Това обаче крие редица недостатъци. Най-същественият от тях е трудността при определяне функционалността на отделните продукти, тъй като тя се измерва по субективен път. Това означава, че за едно и също нещо субективните преценки могат да варират в широки граници. Все пак, хората не са еднакви. Живеят и се развиват в различна среда, възпитавани са в различни ценности и, съвсем естествено, изпитват различни потребности. Това налага преминаване към друг подход при оценяване на ползите, които носи стоката. Подход, който се основава на сравнително измерване на полезността и класифициране на продуктите според предпочитанието им от няколко групи потребители със сродни вкусове и финансови възможности. Комплексното потребителско поведение се изразява в следните няколко важни насоки:
За последните години индексът на потребление бележи ръст на повишение Това се дължи главно на увеличение в покупките на мобилни телефони, DVD плейъри, домашни компютри, автоматични перални, цветни телевизори, алуминиева и PVC дограма, домашен интернет. Друг фактор, който способства за нарастването, е увеличението на доходите през последните години. Като резултат от това нараства броят на хората, успели да направят поне една по-значима покупка за дома. Въпреки това обаче, индексът все още поставя потребителското поведение в България в категорията “ниско” към “средно”. През 2006 г. разликата между обективни и субективни оценки е от 0,86 пункта в полза на обективните
Въпреки постъпателното нарастване на доходите и направените покупки, личните оценки остават почти без промяна. През 2005 г. само 11% оценяват положително своя материален статус. през 2006 г. са 15 % Оптимистичните оценки за икономическото развитие на страната също се запазват ниски - 10 % през 2005 и 12 % през 2006. Дори в групи с високи доходи и потребление субективните оценки остават ниски на фона на реалното активно поведение. За да се постигне промяна, е необходимо време и по-значимо нарастване на покупателната способност за по-широки социални слоеве.
Индикатор на икономическата стабилизация и активното покупателно поведение е предвиждането на бъдещи покупки Ако през 2005 г. намерения за по-голяма покупка са имали 41 %, сега те са 49 %. Сред тях се открояват както отбелязващите по-сериозен ръст през годините стоки, като алуминиева и PVC дограма, микровълнови печки, така и по-нови пазарни фаворити, като домашни компютри, климатици, цифрови фотоапарати и пр. В развитите индустриално държави тенденцията е към повишаване на благосъстоянието на домакинствата и снабдяването им със скъпи стоки за потребление. Световната тенденция е в намаляване на верността на потребителя към дадена марка. Теорията на потребителското поведение се отнася за процеса по време на купуване. Но следпродажбените ситуации също влияят върху държанието на потребителите в магазините. Това се дължи преди всичко на недоволството или обратно - на удовлетворението им. За контакти: Обучителен център “Хермес” София, ул. Мария Луиза 32, ет. 1 тел: 02/983 21 13 www.obc-hermes.com
