Илин Димитров, член на управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива и председател на Варненска туристическа камара за перспективите и предизвикателствата пред туристическия бранш в края на летен сезон 2021. Той коментира бъдещото на туристическия бизнес през призмата на реалност в условия на COVID-19
Какво трябва да се направи за подготовка на следващия летен и съответно предстоящия зимен сезон?
Като подготовка за следващия летен сезон трябва да се направят няколко неща:
Предстоящият зимен сезон ще бъде при условията на Covid-19. Там всичко зависи от броя болни, които имаме, като едно от най-важните неща е да излезем от червените зони и да имаме нисък брой заболели. Докато имаме много заразени, туристите, връщайки се от България, ще бъдат под карантина, което е много неприятно.
Като подготовка за следващия сезон пак повтарям, би било добре да има някакви нисколихвени банкови кредити. Добре е да се направи система, която следва светофара за мерки, тоест когато ни ограничават, да светва другият светофар – да ни давaт стимули.
Средствата, както вече казах, са много важни, добре е да се направи национална рекламна кампания за изчистване на имиджа на туризма. Да се покаже, че да се работи в туризма не е лошо, като рекламната ни кампания трябва да е по-таргетирана.
Кое е най-голямото предизвикателство пред туристическия бранш?
Най-голямото предизвикателство това са кадрите в сектора. Имаме 156 хиляди работещи, които са пряко заети в туризма. Само че всеки един лев, който влезе в туризма, се умножава между 2,5 и 4 пъти. Това се нарича мултипликационен фактор. Реално погледнато ние представляваме много по-голяма част от БВП, отколкото е индикативно показано и по този начин, нямайки работници, не може да поддържаме високо качество. Когато няма качество, няма цена.
При всички случаи туристи ще имаме. Около нас живеят 600 млн. човека на 3 часа път със самолет от златния милиард, но въпросът е на каква цена ще дойдат тук, колко ще стоят и кой ще ги обслужи. В момента, в който туристът седне в самолета, възниква въпросът, къде ще спи и кой ще го обслужва. И докато с туристите се справяме по-лесно, тоест можем да ги привлечем, то с работещите положението вече е много трагично, тъй като има сериозен отлив. Давам пример с това, че 16% от всички ученици в България изучват туризъм като само 8% работят в туризма, тоест ние сме достатъчно презапасени в средното образование спрямо туристическия сектор, но някъде по пътя тези хора се отказват, така че ние ги губим. Това трябва да се анализира и да се вземат мерки. В момента обучаваме повече готвачи, отколкото IT специалисти, това също е интересен факт.
Другият основен проблем е непредвидимостта. Ситуацията е такава, че не можем да планираме, а бизнесът иска ясен времеви хоризонт поне от няколко месеца. В туризма всичко се планира от предишната година, а това време го нямаме.
Необходими са ликвидни средства за хотелите, да се установят цените за чадърите. Добре е да се направят стандарти за работа, които ние ги нямаме. Добре е да се направи ресор към министерството за кадрово обезпечаване.
Организации като Туристическата камара и Съюзът за стопанска инициатива помагат много за подобряване на контакта и комуникацията между работещите в сектора и държавните органи и институции. Това е ключово за правилното функциониране на бизнеса.
Ние можем само и единствено да сме щастливи от участието си в Съюза за стопанска инициатива, тъй като те са откликвали и са били проактивни във всеки един подаден от нас проблем и винаги са ни помагали с твърда позиция и експертно становище при нужда.
