Процентът на събрани дългове на българите през последните месеци постепенно се доближава до този отпреди началото на кризата. Това показват данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). От асоциацията представиха и нов индекс – цифров показател, който изразява тенденциите във възможността за плащане на задълженията на домакинстватa на месечна база. Индексът на събираемостта (ИНС) обобщава движението на събираемостта (фиксиран на 100 пункта за януари 2010) и през април вече е нараснал до 122 пункта.
Индексът показва ясно изразена позитивна тенденция за последната година, като се забелязва ясна сезонност – през месец септември събираемостта пада, докато най-платежоспособни са българите през юли и декември. Индексът показва и изключения като нехарактерния спад на плащанията през март 2011 година. От АКАБГ отчитат още слаб старт на 2012 г., но отдават това на традиционната сезонност за студените месеци, която се забелязва още в годините преди кризата.
Забавеното от работодателя задължение остава основна причина за неплащането на дълговете. Това е причина за 42% от длъжниците към април 2012 г., докато към ноември 2011 г. 44% от хората не са плащали заради забавени надници. Заради безработица не са погасявали задълженията си 17% от хората при 14% за ноември 2011 г. Интересен факт е, че много хора с депозити, но длъжниците не посягат към тях, за да покрият дълговете си, особено, ако неплатените сметки са под 100 лв. Към спестяванията си българите прибягват, единствено когато стане изключително наложително. Ако са изправени пред сериозни последици или кредитора им предложи специални условия за погасяване, са склонни да нарушат спестовния си план за сметка на натрупаните дългове. Специалните условия, които кредиторите предлагат за стари дългове са например опрощаване на лихви, наказателни такси и др., което може да намали сумата за плащане с до 50%.
Според анализа на АКАБГ средностатистическият длъжник в България е мъж на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град, изпаднал в безработица или собственик на малък бизнес, ударен от кризата. Тези хора са имали добър стандарт преди кризата, който са съумели да поддържат през предходните две години със спестени средства или с допълнителни заеми. Когато обаче надеждите им за излизане от финансовия колапс, в който са изпаднали, не се сбъдват, положението им става наистина тежко и те спират да плащат както банковите продукти, така и лизинги и дори дребни сметки.
Най-бедните, хората, които традиционно са в дъното на таблицата по доходи, все по-рядко попадат в списъците на длъжниците, защото през последните две години самите кредитори много по-трудно отпускаха средства или предоставяха услуги на хора, поставени под голям финансов риск.
Очакванията в краткосрочен план са индексът да отбележи ръст. Летните месеци традиционно са по-силни заради сезонната заетост, която чувствително намалява нивата на безработица – един от основните фактори за забавяне на плащанията. В дългосрочен план движението на този показател зависи от общата икономическа обстановка в страната и в Европа. По отношение на междуфирмената задлъжнялост продължава трайната тенденция за забавяне на плащанията, макар че се забелязва раздвижване на пазара след тежкия зимен период. Като основни причини за забавянето могат да се посочат продължаващото забавяне в разплащанията от страна на държавата и общините към бизнеса, нарастващите цени на основни продукти, необходими за производството, както и недоброто управление на вземанията от страна.
