На българския интернет пазар все още му предстои да догони развитите западни пазари. Задачата обаче не е съвсем безнадеждна. Ако преди 5 - 6 години, беше трудно да се проследи някаква ясна тенденция в този сектор, то напоследък понятието "бум на интернет" престава да бъде абстракция за България и придобива конкретни измерения (вж. Графика 1).
Tова означава, че достъп до интернет днес имат близо 1 200 000 българи на възраст над 18 години (ако към това прибавим и много активната група на тийнейджърите между 14 и 17 години, броят им нараства на 1 400 000). Отнесен към цялото население това е резултат, сравним с този в страни като Гърция и Унгария (съответно с 15,3 и 15,8% потребители от цялото население), близък до Португалия, Кипър и Полша (данните са към септември 2004 г. на електронното издание "Internet World Stats"). Що се отнася до социодемографския профил на интернет потребителите, картината е следната: В момента съотношението мъже - жени сред потребителите на интернет е леко в полза на мъжете - от 100 ползващи, 55 са мъже и 45 жени (докато от 100 пълнолетни българи 48 са мъже и 52 жени). Налице е пряка зависимост между възрастта и дела на потребителите - колкото по ниска е възрастовата група, толкова повече са потребителите в нея (от 8% сред софиянците над 55 години, до 95% сред столичните тийнейджъри между 14 и 17 години). За въз-растовата определеност на интернет говори фактът, че над половината от всички потребители у нас са на възраст до 30 години. Горната граница на "интернет поколението" е 25 години. Интернет потребителите ("юзърите") със средно и висше образование са 90 на сто от всички. Най-много потребители има сред студентите или учащите, висококвалифицираните работници, управленския персонал. Обобщено, типичният потребител на интернет в България е мъж на възраст до 35 години, жител на столицата или областните градове, с висше образование учащ, служител или висококвалифициран работник, с доход (т.е. на член от домакинството) над 200 лв. на месец. В София проникването на интернет е най-високо и вече е съизмеримо с това в Западна Европа преди няколко години. През март близо 40% от столичани са ползвали интернет (през юни те вече са над 40 на сто) при 45% средно проникване за развитите западни страни през 2001 г. (вж. Графика 2). За това, че интернет "води до пристрастяване", говори фактът, че близо половината от потребителите у нас влизат в мрежата всеки ден, а общо 85% го правят поне 2-3 пъти седмично (вж. Графика 3). Нещо повече, в други наши изследвания сме регистрирали пряка зависимост между честотата на потребление и интензивността (времето за престой в интернет) - т.е. колкото по-често влизаш в мрежата, толкова повече време прекарваш в нея. Засега електронната поща остава най-разпространената услуга у нас. В същото време все повече нараства значението на интернет като източник на информация за лични или служебни цели. Традиционно висок е делът на тези, които намират в интернет занимания, характерни за свободното време - сърфиране за удоволствие (от различен характер), чат с приятели, игри он-лайн, даунлоуд на файлове. Все още остава малък процентът на хората, които пазаруват или правят разплащания по интернет.
Краткото обобщение за състоянието на нашия интернет пазар може да звучи и така: "догонващо развитие". Затова интернет в най-развития му вариант - американският пазар, може да се разглежда като модел за краткосрочно развитие. Очаква се в близките десет години половината от населението у нас да използва тази услуга. Това ще бъдат млади хора, които сега са деца, а сегашните млади потребители ще съзряват и стареят с интернет. Преобладаващият дял от информационните потоци ще се опосредства от глобалната мрежа. Значението на интернет като медия за новини и реклама ще расте лавинообразно, покупките в и чрез мрежата ще станат всекидневие В краткосрочен план визията за мястото на интернет в "глобалното село" очертава картина, която преди 50 години би била психиатрична диагноза, а преди 20 - научна фантастика: свят, в който всекидневните нужди от комуникации и информация са изцяло опосредствани от компютъра и интернет - от връзката с другите, през новините, специализираната информация, музиката, филмите и развлеченията, до покупките, финансовите операции и т.н. Сред очертанията на все по-ясната картина на глобализиращия се свят постепенно изпъква и образът на един нов човешки вид - "хомо-интернетикус".
"Алфа Рисърч" е утвърдено име у нас на пазара на маркетингови и социални изследвания. Агенцията работи от 1997 г. и предоставя пълна гама от маркетингови и социални проучвания: качествени и количествени, продуктови тестове, продължителни изследвания (tracking), проучвания въз основа на налична информация (desk research), секторни анализи. Агенцията предлага завършен цикъл на изследването - от дизайн на инструментариума, до професионален анализ на получените резултати и консултантска помощ, като използва активно разнообразни методи за набиране на информация - преки лични интервюта, телефонни интервюта, online допитвания, анкети, студио-тестове, дълбочинни интервюта и фокус-групи, B-to-B интервюта и др. В агенцията работят специалисти в областта на социологията, политологията, маркетинга и статистиката, част от които са опитни модератори в областта на качествените изследвания. Анкетьорската мрежа на агенцията е от 235 души, покриваща територията на цялата страна. За контакти: София 1000 ул. "Раковски" 82, тел./факс: 02/ 981 8014, 02/ 986 9075 e-mail: headoffice@aresearch.org www.aresearch.org
