Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ), българската икономика продължава да показва устойчив ръст, въпреки някои външни и вътрешни рискове. Анализ на ОББ отчита ключовите фактори, движещи икономическата активност през 2025 г.
През третото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна с 3.2% спрямо същия период на 2024 г. По данни на банката за деветмесечието ръстът на БВП е 3.1%. „Въз основа на данните на НСИ нашите изчисления показват увеличение на БВП с 3.1% за първите девет месеца на годината“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Двигатели на растежа: потребление и инвестиции
Основният двигател на икономическата активност остава крайното потребление, което се увеличи с 8.9% и формира над 80% от структурата на БВП. Инвестициите отбелязаха още по-висок ръст от 9.7%, подкрепяйки общия растеж, въпреки по-малкия си относителен дял (17.5%). В същото време износът се сви с 4.6% поради по-слабото търсене от основните търговски партньори, докато вносът нарасна с 3.6%, стимулиран от повишената покупателна способност на домакинствата.
Производствените сектори
От гледна точка на производството, строителството и услугите са основните сектори, които задвижват растежа. Строителството отчете ръст от 6.9%, докато услугите – с 3.9%, благодарение на големия си дял от БВП (63.9%). Селското стопанство се увеличи минимално с 1.2%, а индустрията продължи да се свива с 2.7%, отразявайки спада на износа.
„Поради силния ръст на БВП за деветмесечието повишаваме прогнозата си за 2025 г. от 3.0% на 3.1%, оставайки консервативни. За 2026 г. оставаме на прогнозата от 2.7% поради рисковете от забавяне на ръста на основните търговски партньори, политическа нестабилност и несигурност около бюджета“, обясни д-р Калчев.
Пазарът на жилища
По последни данни на НСИ, цените на жилищата през третото тримесечие на 2025 г. се увеличиха с 15.4% на годишна база, като темпът на растеж се забавя минимално – с 0.1 процентни пункта спрямо второто тримесечие. В сравнение с предходното тримесечие индексът на цените на жилищата нарасна с 3.8%.
Най-голямо увеличение за тримесечието бе регистрирано в Стара Загора (+7.2%), следвана от София (+5.3%) и Варна (+5.2%). Единствено Пловдив отчете лек спад (-0.1%).
„Очакваме цените да продължат да растат и след въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., но темпът им да се забави. Факторите, които досега движеха пазара нагоре, вече губят интензивност в средносрочен план“, коментира д-р Калчев.
Според него, постепенно ще отпаднат и психологическите фактори, които досега стимулираха пазара – страхът от обезценяване на спестяванията и убеждението, че цените на имотите у нас са твърде ниски за страна от еврозоната. Членството в еврозоната ще подобри възможностите за инвестиране на свободни средства, част от които най-вероятно ще се насочат извън пазара на недвижими имоти.
