В началото на октомври в София бе представено независимото изследване на предприемачеството в България, подготвено от консорциумът Глобален предприемачески мониторинг (GEM). Екипът на GEM България (Глобален предприемачески мониторинг) проведе над 2000 интервюта с пълнолетни граждани от цялата страна, за да измери индивидуалната активност в различните фази на предприемаческия процес, търсейки детайлна информация относно нивата на всеки етап.
Какво показват данните за България за 2015 г.
Добрата новина е, че 57,5% от възрастното население в България гледат на предприемачеството като на добър кариерен избор, а 71,5% се съгласяват, че успешните предприемачи се ползват с висок статус. Половината от участвалите в проучването смятат, че към предприемачеството има регулярен медиен интерес, което вероятно също е добър стимул за развитие на бизнес.
През 2015 г. само 15,8% от пълнолетното население на България забелязват добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят. Този резултат е значително по-малък от съответните стойности за Румъния и Гърция например.
Нивото на предприемаческата активност в начална фаза (ПАНФ) в България е 3,46%, което включва 1,95% от пълнолетното население, занимаващо се с възникващи предприемачески начинания, и още 1,51% - нови собственици на бизнес. Независимо от много ниските нива на този показател у нас, сравнително голям процент от тези предприемачески инициативи успяват да оцелеят достатъчно дълго, за да се превърнат в утвърдени бизнеси.
Според определението предприемачите са две категории - движени от възможност или движени от необходимост, а ако резултатите от тяхната дейност водят до създаването на забележителна стойност, те са двигател за позитивна промяна. В България породената от необходимост ПАНФ е около една трета от всички предприемачи в страната, което е относително висока стойност в сравнение с много други държави. 5,44% пък от пълнолетното население в България са собственици на утвърдени бизнеси.
Балансът между ниски нива на предприемаческата активност в начална фаза и малък брой на утвърдени бизнеси подсказва за устойчивост на предприемаческите начинания и тяхното успешно преминаване в зряла фаза, но може и да е индикатор, че има сравнително малка предприемаческа среда. Това е сигнал, че в България има значими ограничения пред ускорената икономическа активност, обусловена от предприемачеството.
Какъв е профилът на предприемачите у нас?
Предприемачеството само по себе си може да промени социалната структура на една държава. Затова едно описание на профила на предприемача може да е в услуга на онези, които взимат решения за политиките за стимулирането на по-високо и по-всеобхватно участие на различни обществени прослойки в икономиката.
Най-предприемачески активната възрастова група в България е тази на 35-44-годишните, като групата 18-24 г. отчита приблизително еднакви нива. Мъжете са едва с един процентен пункт по-активни от жените.
Според данните прохождащите предприемачи в България са изключително внимателни към бъдещо наемане на служители, като почти три четвърти от тях изобщо не очакват да наемат персонал, а 20,3% очакват да създадат между 1 и 5 работни места в следващите пет години. Тази степен на наемане индикира много бавния темп на предприемачески растеж.
За да се захрани българския икономически растеж, е важно да се идентифицират онези 7% активни предприемачи в начална фаза, които разчитат на високи темпове на растеж. Те трябва да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката.
Българските предприемачи са с много слаба международна ориентация, като този резултат кореспондира с двойствения характер на българските компании в начален стадий на развитие, малко, от които са реално конкурентни на международните пазари.
