В последно време вече много трудно можем да се ориентираме в качеството на сиренето, което се продава на пазара . Често, за да докажат качеството му, продавачите слагат табелки "узряло" сирене. Но колко е узряло, знае само производителят. А колко е вкусно, се убеждаваме и сами, защото почти никога партидите нямат еднакви вкусови качества. За трудното производство на млечни продукти разговарям с Богдан Борисов собственик на мандра в село Карабунар, Пазарджишко, чиято продукция е почти непозната у нас. По света обаче всеки месец се продават над 150 тона българско сирене с марката ЕCCO-F. Как дойде идеята да започнете развитие на мандра? - Имах съдружник, който почина. С него бяхме в бранша, но децата му не желаеха да се занимават с този бизнес. Така аз и моето семейство поехме всичко, а захванеш ли се един път средно положение няма. Работата е 365 дни в годината. От 1997 г. моята цел беше да преориентирам цялото производство за износ. Тогава беше кошмарно. Доларът бе 3 хиляди лева и в този момент ние трябваше да разработваме мандрата. Сутринта имаш някакви пари, а вечер не знаеш с какви си останал. Поетапно започнахме да работим за арабските пазари - първо Кувейт, Иран, Арабските емирства, Йордания. После стъпихме в САЩ и Австралия. А от миналата година се съревноваваме и на европейския пазар. Защо толкова късно стъпихте на европейския пазар? Не отговаряхте на изискванията ли? - От 1994 г. до миналата година имаше забрана за продажби на европейския пазар. Всеки се направи на търговец и започна да се изнася каква ли не стока. Така ни "затвориха кранчето". След вдигане на забраната започна най-строго евролицензиране.
Изискванията са направо жестоки. Най-образно казано всичко трябва да е като в аптека. И не само по отношение на строително-монтажна дейност. Технологичните процеси трябва да са абсолютно защитени, така че ако има някъде пробив по веригата да може да се овладее всяка критична точка. Нужна е специална вентилация, климатици, персоналът да е подготвен по всички изисквания на безопасна работа. Хората трябва да осъзнаят, че за да успяваш навън трябва да мислиш по друг начин, не бакалски. Ние се състезаваме със световните лидери и там не може да правиш компромиси. Трябва да поддържаш постоянно качество. В момента нашия народ не е свикнал на постоянно качество и жесток контрол. Световният пазар не търпи празни пространства. Ако днес пуснеш какъв да е продукт, следващия месец веднага ще ти заемат мястото. Трябва да се има предвид, че при гигантите вече много сериозно присъства саламуреното сирене и ние трябва да се борим с тях.
Освен това българинът не е свикнал да работи в екип, той е доста емоционален и индивидуалист, което е лоша черта в производството. Вярно ли е, че сиренето, което се продава на нашия пазар, е некачествено? -Около 80% от него - да. То не е узряло, трябват му минимум два месеца. Освен това изобщо не се спазват технологиите.
Каква е реалната цена? -Тази в момента изобщо не е реална. Тя трябва да е като в Европа. Не може да има кренвирши и сирене за 2 лв. Сиренето е със значително по-високо водно съдържание. Това го прави сивият сектор. С чисто комерсиална цел - така парите се въртят много бързо. На всеки два дни се продава продукция. Много е жалко наистина, че има такива колеги производители. Говори се, че повечето от мандрите трябва да затворят при влизането ни в Европейския съюз. Вярно ли е? - По глава земеделие до края на март трябваше да приключи въпросът с евролицензирането и да се затворят неотговарящите на изискванията мандри. Кажете ми обаче колко от тях са затворили. Няма да стане. Те си плащат подкупи и продължават да работят - дали в сайвант, гараж или мазе..., а в същото време аз си плащам всички данъци. Чувствай се успял в такава държава! Те не знаят какво значи фактура, ДДС... Аз не съм против по-малките мандри, но да играят по правилата. Навсякъде има местни пазари. Ние влагаме много пари за оборудване, препарати, чистене, перални, дезинфекция, пароструйки. И изведнъж се чувстваш като Иванчо Глупака. Играеш по правилата, а другите правят каквото си искат. Има и друг момент. Като дойдат чужденците се чудят какви цени им искам аз, след като виждат, че у нас сиренето се продава за 1 евро, а аз му искам двойно. Как да им обясня, къде се произвежда и какво качество има? За тях това е необяснимо. Как изкупувате млякото? - Имаме 30 пункта. Изкупуваме от целия регион, чак до София стигаме. Имаме електронно тестване на място на качеството на млякото и оводняването престана. В момента е пик кампанията, защото излязоха всички млека. На месец изваждаме около 150 тона сирене и всичко е за износ. Сега предвиждаме да продаваме и малки количества в България. Къде харесват най-много вашата продукция? - Относително е да се каже. Кувейт е един от най-сериозните консуматори и заедно с Дубай са доста по-претензиоцни от американския и европейския потребител. Те имат много повече пари и затова търсят качеството, въпреки че самите те не произвеждат никакви сирена. Но за мен няма разлика в пазарите. Всички са еднакви. Мога да кажа с гордост, че досега нямаме върната продукция! Как се получава евролиценз? - Много трудно. Трябва да събереш огромен куп с документи. Най-напред десетки разрешителни от България и чак когато ги получиш може да кандидатстваш в Брюксел. Първо минават регионални, след това столични комисии, накрая идват чужденците. Ето дори в момента има представители от Брюксел. Те гледат и най-малкото нещо - от измиването на ръцете до критичните точки в производството и воденето на контрол. Средно подготовката на една мандра за получаване на лиценз трае около 7-8 месеца до една година. Ние получихме лиценза на 22 август миналата година. Не мислите ли да затворите цикъла като започнете да отглеждате и животни? - Е, това предстои, всички ни питат, но поетапно. Първо нека земята се комасира, защото ако имам животни, те трябва да са обезпечени. Освен това ни предстои да построим и втора мандра, а там трябват доста средства. Теглихме и кредит от Райфайзен банк и сме много доволни. Какво е отношението на държавата към вашия бранш? - Държавата няма ясна стратегия. В последно време се говори много за туризъм, ама как да дойде чужденецът, като няма добър сервиз и качествена храна. Той плаща за качество. Говори се за проблемите във винопроизводството, тютюна. А нашата суровина е най-плащаната. Ние два пъти месечно се издължаваме към млекопроизводителите. Абсолютно коректни сме. Няма друга такава суровина. Сиренето е бялото злато на България! Но ако не се вземат железни мерки за качеството и в нашия бранш, ще е много трудно.