Рисковете за влошаване на българската икономика нарастват

Цикличността на икономическите процеси подсказва, че след години на икономически растеж, каквито се наблюдават в Европа, ще има и спад в развитието, като се очаква забавяне на глобалната икономика. Около това твърдение се обединиха участниците в кръглата маса „Нова икономическа криза в България – кога и защо“, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab към Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Забавянето на икономиката на еврозоната и ЕС е до 0,2% през последните две тримесе-чия на 2018 г., като продължава и през м. януари 2019 г. Прогнозите на МВФ и ОИСР са за растеж от 1,8% през 2019 г. и 1,6% през 2020 г., а тези на ЕК - за 1,6% през 2019 г. и 2020 г. Сред прогнозите е и забавяне на растежа на България до 2,7% през третото тримесечие на 2018 г. Според данните на МВФ забавянето ще продължи в същите тем-пове и през 2020 г.

Забавянето на растежа в България ще зависи както от евентуалното влошаване на външната конюнктура, така и от натрупаните рискове в икономиката. Според доц. д-р Бо-бева основните слабости на икономиката ни да посрещне вътрешни и външни шокове са слабият растеж и значителната роля на нетъргуемия сектор, ниската еластичност на нарасналите публични разходи, рисковете пред финансовия сектор във връзка с прегледа на Европейската централна банка.

Експертите в дискусията се обединиха около тезата, че не се очаква рецесия през нас-тоящата година, но в съчетание с външни и вътрешни фактори, би се стигнало до вло-шаване на симптомите и криза. Някои от участниците акцентираха върху отлагането на структурните реформи в отминалите добри години за икономиката, което поставя на изпитание съществуващите буфери и макроикономическата стабилност - проблемите в енергетиката, здравеопазването и другите нереформирани сектори.
Според всички експерти, високата  административна тежест и регулации във финансо-вия сектор, и в икономиката като цяло, може да създаде по-големи рискове за икономи-ческата стабилност.