Г-жо Кючукова, как се отрази първата година от членството на България в ЕС за винопроизводителния бранш? - За бранша не мога да отговоря, но в мен лично, породи доста въпроси по отношение на новите изисквания. Ето един пример - да осоляваме джибрите и да ги съхраняваме докато от ИАЛВ дойдат на проверка. После да ги транспортираме до определени преработватели, които всъщност не ги искат. Наред с цялото ни желание да бъдем изрядни възниква огромно неудобство от цялата тази процедура като място за съхранение. Това са и допълнителни транспортни разходи, както и неяснота за преработващото предприятие. Свръхпроизводството в Европа на грозде и вино веднага поражда освен страхове за родното скъпо като себестойност производство, така и бързи и големи инвестиции. Трябва да се преструктурира сегашното производство, нужна е масирана реклама, за да се увеличи търсенето на място за българското вино, което за съжаление всички асоцират и търсят като евтино. С други думи, ще мине време докато наложим на европейския пазар качествено българско вино. Друг е въпросът дали ще ни допуснат до там и при какви условия. Като цяло не съм много оптимист, но шансът ни е в родните сортове. Това, което ви казвам е много малка част от проблемите...
На кои други пазари освен европейските може да се експортира българско вино, където да е конкурентоспособно? - Навсякъде! Пазарната икономика и свободният пазар нямат граници, така че е въпрос на умения да се намират и поддържат пазари. Няма да разказвам приказката за мениджъра на обувки в Африка...
Каква беше 2007 г. за “Вила Винифера”? - Доволна съм от изминалата година. Финализирахме проект по САПАРД за реконструкция и дооборудване на избата: имаме нови мощности, нови дъбови бъчви, нови помещения за дегустации, обновени и по-добри условия за персонала. Освен това можем да се похвалим с добра реколта от собствените ни масиви, което пък означава и качествено вино в бъчвите.
През миналата година в България се появиха доста вносни вина, на добри цени. Това не създава ли проблем за реализацията на родните вина? - Разбира се, това веднага намалява делът на консумация на българските вина. От друга страна пък все повече се увеличава консумацията на качествени вина и нараства културата на потребление. Това кара производителите да работят по отношение на качеството. Конкуренцията поражда стремеж към качество и разнообразие и това ? е хубавото. Когато някой ти диша във врата или се отказваш, или се стремиш да станеш по-добър. Аз при всички случаи избирам второто. Залагам на родните сортове и на чистотата не само на сорта грозде, но и на неговия клон. От тази година на всичките ни нови серии ще бъдат задължително отбелязани на етикета сорт и клон грозде, например - Каберне совиньон, клон R5.
Има ли вече добър материал за качествено вино, защото доскоро това беше проблем за винопроизводителите и много от тях вече имат собствени насаждения? - Да, добър материал се получава при правилно гледане на лозата и проблемът не е само в старите лозя, а в лошото им отглеждане. Много хора си получиха земите, респективно лозята и понеже не са специалисти, и не знаят как да ги гледат ги оставиха на произвол - каквото се получи. Лошо няма, но тогава и виното става, каквото се получи. А доброто грозде и след това вино се получава с много знания, грижи и труд. Вярно е, че производителите, които се насочиха към собствени насаждения, в това число и ние, вече берем плодовете на вложенията и труда си.
Каква е практиката на “Вила Винифера” по отношение на набавянето на материал за виното? - От собствени лозя предимно или от арендовани, но строго под наше наблюдение и отглеждане. От лозя, които не познаваме, не приемаме грозде. Агрономията е много сериозна и отговорна наука и не бива хората да смятат, че от всяко грозде става вино. Много е важна връзката между технолозите и агрономите. Те при нас задължително работят в екип. Ако агрономът знае какво вино иска да направи технологът, то той знае и как да гледа лозето.
Каква беше реколта 2007? - Добра и изпечена реколта. И белите и червените сортове се събраха с оптимален захарен градус и киселини, рандеманът беше по-нисък заради сухата година, но това не е в минус за виното. Ако специалистите си знаят работата, то те могат да правят чудеса и с гроздето, и с виното. Иска се само опит, знания, труд, отдаденост, гъвкавост и отношение към продукта. Освен доброто вино се опитваме да създаваме у потребителя и отношение към него и поради тази причина във всички обекти, които зареждаме периодично провеждаме и дегустации, където поднасяме основни принципи при избора и консумация на вино.
Консумират ли вече българите по-качествени вина? - За огромна моя радост - ДА! Освен това и вече умеят да избират, познават и съчетават вината. Много приятно е, че потребителят има отношение към продукта, а този продукт не е обикновен - това е ВИНО! Във “Вила Винифера” посрещаме с добре дошъл всеки един човек, който споделя тази философия, всеки който има позитивно отношение, всеки който обича хубавото вино и затова по всяко време нашите врати и сърца са широко отворени.
