Република Словения е разположена в северозападната част на Балканския полуостров и граничи с Хърватска, Унгария, Австрия и Италия. Дължината на бреговата линия по Адриатическо море е едва 46 км. Източните склонове на Алпите заемат територията в близост до Италия и Австрия, а на изток преобладават плата и долини с многобройни реки. Най-високият връх е Триглав (2864 м). Естествените гори заемат 54% от територията на страната. От природните ресурси най-много са въглищата, живакът и дървесината.
Средиземноморски климат, тучни лозя и безкрайни слънчо-гледови поля, гъсти дъбови гори и заснежени върхове - всичко това е Словения. Малката държава, от която можете да отскочите до Венеция за уикенда, без да се налага да пътувате повече от 2 часа. Много хора бъркат Словения със Словакия. Словения се откъсва от Югославия през 1990 г., докато Словакия се откъсва от Чешката република през 1992 г. От двете държави Словения е по-напредналата. Сгушена в центъра на Европа, държавата е най-богатата република от бившата Югославия. Столицата Любляна е с население от 280 000 жители. Това я прави една от най-малките столици в света. Тя е на 50 км от Алпите и изумруденото езеро Белд. и е на 100 км от плажната ивица. Столицата е космополитен град - с древни замъци, барокови църкви и достолепни бизнес сгради. В града има богат културен живот - два симфонични оркестъра, опера, балет и джаз концерти.
Словенците са над 90 % от населението останалите са хървати, сърби, босненци, македонци, италианци и унгарци. Туризмът е много добре развит. Планинските и морските курорти отговарят на европейските изисквания. Годишно тук идват около 2 млн. туристи - толкова е и броят на населението в страната. На територията на Словения има 15 балнеоложки и SPA комплекса, които общо разполагат с 37 000 кв.м басейни и извори за къпане. Процъфтява селският туризъм, който се развива в 230-те автентични и китни ферми, пръснати из цялата страна. Една от легендите разказва, че летящият кон Пегас е създалчудотворен минерален извор който съществува и до днес. Други пък вярват, че именно заради крилатия бял кон сега в Словения конете са на почит. Прочутата местна порода “Липица” е кръстена на първата конеферма в района, която се намира близо до италианската граница. Сега там се отглеждат около 200 коне от тази порода, като 20 от тях са чистокръвни жребци, предимно бели на цвят. Казват, че в Словения се намира най-красивата подземна част на планетата ни - карстовите пещери. Открити са над 8 000 пещери, а 25 от тях са определени за туристически забележителности.
Приватизацията в Словения започва по-късно от другите държави и напредва бавно. Около две трети от малките и средни предприятия са приватизирани чрез т.нар. “вътрешна приватизация” (подобна на работническо-мениджърската). Все още предстои продажбата на някои големи държавни предприятия. Външните инвеститори не играят голяма роля в този процес. Произтичащата от това липса на свежи външни капитали е характерна слабост на словенската икономика. Въпреки инвестиционната активност в производствената сфера, технологичното изоставане спрямо Европа продължава да е значително.
Най-големи чужди инвеститори в Словения са Германия, Италия, Хърватска, Франция, Австрия. Инвестициите са съсредоточени основно в малки и средни предприятия. Асоциираното членство в ЕС ще даде тласък на словенската икономика и ще доведе до ръст на БВП в дългосрочен план, като се очаква увеличение на вноса и износа. Плаващият курс на словенския толар в дългосрочен план ще доведе до стабилност на външната търговия и положителен платежен баланс.
Най-големи проблеми срещат производителите, ориентирани към вътрешния пазар Външнотърговският дефицит се очаква да се запази и за в бъдеще. Най-положителен ефект от асоциирането се очаква при производителите на храни, напитки, тютюневи изделия, хотелиери и ресторантьори.
Решенията на компанията EMC? за съхраняване и архивиране на данни бяха демонстрирани пред представители на държавни институции на семинар, организиран от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения /ДАИТС/. Агенцията е държавна институция, която отговаря за създаването на национална комуникационна инфраструктура и единна информационна среда в България. Това е първата от поредицата работни срещи, планирани от ДАИТС, на които водещи фирми в света ще представят технологични решения в специализирани отрасли на информационните технологии и съобщенията. Инициативата на Агенцията е свързана с осъществяването на един от основните й приоритети - внедряването на електронни решения във всички сфери на обществения живот, които да водят до скок в производството на труда и подобряване на живота на хората. Представените решения дават възможност за съхраняване и архивиране на данни, както и за осигуряване на непрекъснат режим на работа на големи информационни системи. В държавната администрация, в банковия сектор и в други организации и ведомства, където достъпът до информация е критична функция за ефективната дейност, необходимостта от прилагане на технологични решения за работа с огромни масиви от информация става все по-належаща.
Средното ниво на митата понастоящем е 10,7 %, като около 97 % от митническите позиции се внасят свободно, без лиценз. С относително най-голяма защита се ползват: тютюневите изделия (единствен производител в Словения е Tobacna Tovarna Ljubljana заедно с Reemtsma -Германия, която държи 50% от акциите и Seita -Франция с 27%), обувки, облекло, транспортнисъоръжения и хранителни стоки. Форма на защита представлява и облагането с данък оборот (ДО). Той е с диференцирани степени и се начислява по сложна схема от производител/вносител до краен купувач, като в крайна сметка за вносна продукция се заплаща по-висок данък. Най-голям дял в износа (по стокови групи) имат машините и транспортното оборудване (35,5%), промишлените стоки (общо 47%), химическите продукти (11%), хранителни стоки и живи животни (2,6%), негоривни суровини (1,9%), напитки и тютюневи изделия (1,2%). По вид на продукцията най-значителен е износът на автомобили 13%, електрически машини и уреди -10,8%, мебели - 7,2%, облекло - 5,4%, промишлено оборудване - 4,4%, медицински и фармацевтични продукти - 4,4%, метални изделия, хартия и хартиени изделия, цветни метали, потребителски стоки, желязо и стомана, каучукови изделия. Във вноса начело са отново автомобилите - 12,9%, следвани от промишленото оборудване - 8,3%, електрически машини и уреди - 5,9%, нефт и нефтопродукти - 4,5%, желязо и стомана - 4,2%, облекло - 4%, метални изделия, текстилни влакна и разнообразен текстил, оборудване за енергетиката и комуникациите, потребителски стоки, цветни метали, офис оборудване. По работа или на почивка - не забравяйте, че Словения е на около 600 км от България, разстоянието от София до Любляна е 794 км.
