В официално становище на търговско промишлена палата се казва, че “Данък лукс” ще бъде втори данък за лицата, тъй като с него ще се облагат техни данъчно обложени приходи (данък върху доходите, данък дивидент). Въвеждането на ”данък лукс” на практика е санкция за заможните лица, което е недопустимо, ако се изхожда от позицията, че лицата са станали такива със законни средства (ако е налице престъпление при придобиването на средства тези деяния следва да се наказват по реда на наказателното производство, а не да се облагат с повторен данък). Конституционното изискване за равноправие на българските граждани изключва въвеждането на „данък лукс” само за определени лица. Заобикалянето за плащане на въпросния данък е твърде лесно (напр. чрез регистрация на превозните средства извън България, откриването на депозити в банки извън страната и пр.) и на практика няма да има целеният ефект за увеличаване на бюджетните приходи. По-високите цени на луксозните стоки калкулират в себе си разходи за изследвания и технически постижения, с цел последващото превръщане на луксозната стока в масова – като цена и пазар на потребление. Въвеждането на „данък лукс” ще снижи значително възможността за последващото превръщане на луксозната стока в масова.
