Едва ли има българин, на който да не трепне сърцето, когато на моста „Първа пушка“ в Копривщица види подредени в пъстри носии момичета и момчета, хванали пита, менци, стомни, китки. Красиви и писани като от картичка. Чак не мога да повярвам, че ги виждам. Оказва се, че колекционер ги поканил да ги снима, а те грееха в най-ярките цветове и усмивки…
Не бях ходила в средногорския възрожденски град последните 7-8 години и останах повече от впечатлена от красотата, чистотата, поддържаните навсякъде къщи, спокойствието и тишината. И ако в тези дни Ковид истерията все повече ни приклещва, то в Копривщица тя не се усеща, въпреки, че навсякъде се спазват задължителните мерки. Орди от кресливи туристи няма, блъсканица няма и животът тече спокойно, както се стеле ранна утринна мараня или димът от камините вечер.
Чолаковата къща – възрожденски уют
Именно заради COVID-19 търсим да се настаним в къща, без да имаме по-близки контакти с персонал и други гости. И попадаме на ЧОЛАКОВАТА КЪЩА, която се намира на 150 метра от централния площад. Намира се веднага щом минете първия мост в града и ще я познаете по ярко оранжевия фасаден цвят и хубавата каменна площадка отпред. Колата паркираме свободно отстрани.
Както и много други къщи в града, и тази е истинско е произведение на възрожденската архитектура, с дървена горна част, задължителен чардак на втория етаж и типичните покриви с големи стрехи с турски цигли. Къщата е построена преди Освобождението на България, в средата на 18-ти век.
Според историята тя е една от малкото, които не са изгорени от кърджалийските набези. В новото време тя е реновирана и ремонтирана, като е запазен духа на времето и в същото време предлага всички удобства на съвременния ни живот. Къщата е вписана в регистъра на паметниците на културата, като паметник на културата от местно значение.
Най-хубавото е, че ЧОЛАКОВАТА КЪЩА носи уюта на „у дома“. Тежката дървена порта се отваря към спретнат двор с мека трева, опасан от висок каменен зид и две къщи, разположени в срещуположните страни. В синята къща (изобщо турското синьо е ценено в Копривщица) къща има 3 студиа и механа, а в оранжевата един апартамент, в който могат да се настанят четирима души.
Одаите са по-ниски, както са били едно време, ъгловите миндери и масата в дневната също са ниски, но удобни. Вечер може да се разположите спокойно, да гледате телевизия или да връщате към отминали времена, докато отпивате вино или люта ракия от битовите чаши.
Въпреки, че в апартамента е много топло, в студените зимни вечери за допълнителен уют може да запалите камината (в двора има подготвени дърва) и да се наслаждавате на веселата игра на огъня. Е, това е моментът, в който си струва да забравите за всякакви смартфони.
Към удобствата прибавям и барбекюто в двора, което е на разположение на гостите. Ако сте по-голяма компания - механата с пълно оборудване е на ваше разположение.
Когато сутрин се събудите, а маранята е заслала покривите, няма нищо по-уютно да изпиете ароматно кафе на чардака, докато чакате закуската и да гледате как слънцето започва да изпълзява иззад баирите.
Ако имате късмет с времето, може да закусите и на тревата – усещане, което ще ви държи топлина в душата дълго време. След това сте готови за градска разходка из калдъръмените улици, където всеки камък и всяка къща са история.
Урок по история на живо
Още с първите метри ще усетите как настроението се повдига от красиво изписаните в ярки цветове къщи – от наситена охра, до турско синьо, розово или червено, кафяво или жълто.
В самия център се намира и Купчийницата, откъдето може да си вземете билети за основните музеи в града – къщи на велики българи – Димчо Дебелянов, Георги Бенковски, Петко Каравелов, Тодор Каблешков, Найден Геров. За възрастни, цената е 10 лева за обиколен билет или 4 лева за всеки музей по отделно. За ученици и студенти - 3 лева за обиколен билет или 2 лев за всеки отделен музей.
Беседа в произволно избран музей струва 5 лева. Беседа във всички музеи струва 20 лева. Струва си, защото екскурзоводите са обаятелни и говорят интересно. Ако сте с деца – за тях това ще бъде най-истинският урок по българска история, която ще остане завинаги в главите им. Във всяка къща има хубави експозиции, красиви дърворезби, пресъздаден е битът от възрожденско време.
Няма как да пропуснете и църквата „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ , която е паметник на културата от местно значение. Построена през 1817 г. и реставрирана днес в отлично състояние, тя е боядисана в ярко турско синьо. В двора и се намират гробовете на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, както и благодетелят на Копривщица Нено Палавеев. Вътре в църквата има прекрасни икони, като най-ценните сред тях са на Захари Зограф.
Разходка покрай р. Тополница
Река Тополница минава по средата на града и покрай нея е изграден нов крайречен парк, който е пълен с пейки. Не пропускайте тази разходка, поседнете някъде да се любувате на писаните къщи, ще стигнете до площад, където има сергии със сувенири, тъкани килими и чанти, сладки лакомства, дървени прибори. Със сигурност ще намерите нещо, което да си вземете за спомен.
Дори и през зимата да дойдете в Копривщица, въпреки, че е студено, слънчевите дни преобладават. А малко доза витамин D, в съчетание с красиви гледки и спокойствие са повече от добро лекарство в днешни дни.
снимки: Авторът
