fbpx Село Долене – минала приказка в сегашно време | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Село Долене – минала приказка в сегашно време

Все си мислех, че вече почти нямам непознати забележителности в България – покрай тестовете на нови автомобили, а и журналистическата ми професия, всяка година навъртам поне 50 хил. км из страната. Някои региони ги познавам с подробности. Но ето, че буквално в края на 2023 г. един нов, електрически автомобил – Nissan ARIYA ни заведе до място, за което дори не бях чувала – село Долене в планината Огражден, на 22 км от Петрич. Денят е сив и мрачен, но пък всеки нов автомобил създава приятни емоции и след като зареждаме в навигацията село Долене и преминаваме последните 10 км по тесен планински път, на места черен, но все пак проходим от лек автомобил най-сетне пристигаме.

ТУК може да прочетете повече за Nissan ARIYA

Село Долене се появява през 1570 г.

В мига, в който виждам кованата табела, подредената площадка, портиерската къщичка и последна цветна растителност за сезона, а очите ми те плъзгат по тераси, опасани от капково напояване, разбирам, че това място не е случайно. Продължаваме и минаваме покрай спретнати каменни къщи, лехите навсякъде продължават да се вият и ставаме все по-впечатлени от това, което виждаме.

Стигаме до селския площад. Със сок (защото все пак шофираме) и домашни сладки ни посреща ни Борислава Липийска, чийто баща е иницатор на възраждането на това село, имайки корени оттук. „Ама какво е това село, какво се случва тук, то е като от приказките…“, почваме да разпитваме младото момиче, което малко по-късно разбираме, че е дъщерята на основния предприемач в селото, който изцяло със собствени средства създава това място, достойно за декор на най-красивата приказка.

Имало едно време…

Имало едно време по тези места селище, чумата вилняла и покосила почти всичко. Шепата останали хора сметнали за лоша поличба да останат на същото място, затова от 11 до 16-ти век преместват два пъти селището, докато накрая се установят през 1570 г. където е днешно Долене. Селото било будно, имало 3400 жители, а днес 7, двама от които срещаме по една от пътеките. Всяка година имало панаир, на който се стичали 40 хиляди души от цял свят, продавало се всичко, имало и много билкари, знахари.

Цветната църква

Стичането на толкова много хора и добрите търговски взаимоотношения довели до изграждането на църква през 1873 г., която не е като никоя друга в България. Първо, тя е първата, която е толкова висока, защото по онова време, хръмовете са били вкопавани в земята. В нея са внедрени елементи и от други религии и затова тя била посещавана от всякакви вярващи. Тук откриваме старохристиянски символи, череп с кости под кръста, 12 гълъба символ на светия Дух, 12-те апостола и 12-те месеца, някои от тях скрити, звездата на Давид, ориенталски символи, разделение мъже и жени, които се качвали само на балкона. От католицизма е взета вентилационната система, която съхранява фреските и стила на прозорците. По иконостаса също има рисувани цвята и той е абсолютно оригинален, без никаква реставрация по него. И така Стефан Липийски осъзнава, че има много дълбока мисъл към цветето, като в момента се разследват именно цветята в иконостаса дали не носят някакви специални послания.

Цялата църква е с флорални мотиви

Оттук идва и цялата цветна визията на селото днес. Всяка година се садят 80 хиляди различни цветя, като се сменят два пъти в годината. Тук има и множество билки, защото билкарството е било много силно развито.

Къщата на първия билкар

Първият билкар се появил след като търсил лек срещу безплодие. Намерил в съседно село знахар, който за година го излекувал чрез 24 билки и после имал 8 деца. После той предавал знанията и така се заформило знахарско общество. Борислава дори споделя, че има родствена връзка с рода на билкаря. Затова и днес основите на неговата къща са възстановени, а това лято в селото ще бъде направена и къщата на билките, където ще може да се научи повече за тях и старите методи на лечение.

Централния площад, който някога е бил като пирамида с връх

Интересна е и историята на площада, където сме паркирали колите. Някога селата се строяли като пирамиди, нямали равно място, мегдан, където да се събират. Затова хората започнали да обгарят върха на тази скална пирамида, после я заливали със студена вода, разбивали скалата и така създали площада. Любопитно е, че на върха на пирамидата имало камък, пазител на селото, откъдето идва и самото име – Долен значи камък, скала. Днес той е заровен някъде из тази централна площадка.

Люлката, на която се люлееш, когато започваш нещо ново

Отиваме и до къщата с люлката, където днес модерна люлка е сложена почти на ръба на хълм с чудна гледка. Някога точно на това място е имало също люлка и според обичая, когато някой искал да започва нещо ново, идвал, залюлявал се, после чукал на камък, за да се сбъдне.

Билкарството е било силно развито в селото и днес възстановяват тази традиция

Има и други планове за възраждане на бита и миналото на селото, а ние просто се чудим как е възможно всичко това да съществува, поддържано в абсолютно подреден вид (имаме вила и знам колко усилия е да поддържаме тревата, две лехи цветя, няколко плодни дървета, 30-тина корена домати само на 500 квадрата…). По думите на Борислава за всичко се грижат фамилията и около 30-тина души още. Тук обаче няма къщи за гости и няма планове да се строят такива. Повече къщи са разрушени от времето, но някои са възстановени, особено централните. Има чудесни алеи с пейки, водоскоци и както вече споменах – множество цветя навсякъде.

Името на един от кварталите на селото

Селото е разделено на квартали с интересни имена, като всеки е имал своя специфика на занаяти. Освен това има останки от маджия – глинени тръби млекопроводи, по които са спускали млякото от стадата от 3 километра, където са били пасищата.

В летните месеци, ограничението за посещение на ден е до 350 души и такса 8 лева на човек

За да не се превърне селото в туристически хаос през натоварените месеци ограничението за посещение е до 350 души дневно и такса от 8 лева на човек (ето защо е къщичката в началото до табелата на селото), която отива за поддържката на този резерват.

Ако искате да опитате от местните храни, трябва предварително да се обадите и за резервирате

Накрая сядаме в сградата в центъра, където има кухня да опитаме от вкусните местни храни – различни разядки и месни ястия. Разбира се, пием и ароматен билков чай. Но всичко е предварително поръчано, защото тук няма постоянно работещ ресторант. Трябва да се обадите и за заръчате, ако искате да се храните.

Ароматният чай от билки сгрява и в най-студеното времеСнимки: авторът

Тръгваме си оттук, но все още си мисля, че съм в някаква приказка, въпреки, че голяма част от нея я виждам с очите си. Категорично ще се върна в късна пролет или началото на лятото, когато си представям какви цветни водопади заливат цялото село.