Всъщност, ако трябва да сме точни, Ariya (произнася се Ария) няма нищо общо с думата ария. Името на най-новия модел на Nissan идва от санскритски и означава „издигнат“, „почтен“. Със сигурност обаче бих казала, че най-новото електрическо творчество на японците е най-добрата им ария в последното десетилетие, която представя марката в съвсем друга светлина.
И въпреки, че Ariya се появи още през 2020 г., пандемията и затрудненията в производството забавиха идването й в България. Сега обаче вече е тук и ще се бори за място във вече суперконкурентния пазар на електрически автомобили.
Безспорно Nissan има запазено място в тази надпревара още с появата на първия сериен електрически модел в света Leaf през 2010 г., който заслужено обра и бе първият електрически модел, спечелил титлата Автомобил на годината. С Ariya обаче, японците представят съвсем нова идентичност, невиждана в никой модел досега.
Вечен японски футуризъм
Още с първия поглед дизайнът грабва с концепция, наречена "вечен японски футуризъм", която дори и без да видиш логото, мисълта ще се насочи съм японски автомобил - изчистени, минималистични линии, които „говорят“ на изключително модерен език.
Предната част на автомобила прави впечатление с триизмерни, традиционни японски декоративни „кумико“ елементи, интегрирани точно под гладката повърхност на решетката, която веднага насочва към електрическата „душа“ на Ariya. Логото е ново и е поставено на видно място в центъра. Тънките LED фарове, конструирани с четири 20-милиметрови минипроектора, са комбинирани с последователни мигачи, за да подчертаят V-образния дизайн, характерен за Nissan.
Ariya е просторен кросоувър, но профилът му има една елегантна, ниска линия, като че ли нарисувана на един дъх, свързвайки предната и задната част. Стилни 19-инчови алуминиеви джанти (20-инчови при някои от нивата) подчертават динамичния силует на автомобила и спортния му характер.
Понякога философията на японците е трудноразбираема за нас, европейците, но пък в повечето случаи е много красива. Така тя се развива и в цветовата гама на модела. Нашият тестов автомобил е в специално разработена двуцветна комбинация на купето в меден бронз, символизиращ момента от денонощието, точно преди изгрев, когато слънцето бележи началото на новия ден... Комбинацията на медта с черен покрив подчертава EV природата на модела, а самият цвят препраща към електропроводимостта и зората на новата автомобилна ера. Ами, признайте, че е красиво обяснено, нали? И е много красиво и в реалност.
Ariya се предлага общо с пет двуцветни комбинации с черен покрив и четири цветови комбинации на цялата каросерия.
След първоначалната експресия, която безспорно предизвиква модела (малко по-късно го виждаме и върху шофьори и пешеходци, когато спрем на светофара в града) двамата с колегата се настаняваме в купето с по едно малко куфарче и сме готови за път. Крайната ни точка е село Долене, Петричко (какво толкова има в това никъде?!). Толкова ни е непознато, че дори забравяме името му и се налага да звъним на организаторите, за да питаме и да го заложим в навигацията. Истински съм впечатлена, че след повече от 25 години обикаляне из България, съществува напълно непознато място, което се оказва истински скрит бисер. По-късно разбирам, че си има обяснение – създадено е преди две години.
Ще ни стигне ли батерията?
„Абе, тази батерия ще ни стигне ли до това Долене?!“, пита колегата. Скорпионският ми оптимизъм отговаря: „Е, щом са го измислили да пътуваме до това място, все са го изчислили“. Признавам, че изобщо не се сетихме да питаме Гугъл какво и къде точно е това село, защото бяхме заети да изучаваме автомобила.
Ariya предлага предно предаване с две батерии с капацитет 63 и 87 кВтч. и съответно мощности от 218 к.с. и 238 к.с. По-мощната батерия се предлага и със система e-4ORCE със задвижване на всички колела и мощ от 301 к.с. Красивият ни тестови автомобил беше с най-малката батерия. Навън са 2 градуса, колата е заредена на 96% и имаме налични 257 км., средният разход показва някакви безумни 52.2 кВтч/100 км. (би трябвало по данни пробегът в оптимални условия да е 360 км,). Все пак нулираме тези показания и правим сметка, че имаме магистрала, където разходът става съвсем друг и километрите „се ядат“ доста по-сериозно.
В делничния ден движението е много спокойно по магистралата, ние също не се юркаме особено, а и когато си с напълно непознат автомобил, пътуваш малко по-кротко в началото, докато го разучаваш. Държим 120 -130 км/ч. Винаги страшно се дразня, когато коментарите са от рода на „Що не караш по-бързо?“. Ами защото максималната разрешена скорост в България е 140 (една от малкото толкова високи в Европа), докато в другите държави масово е 130, дори 120 и в едно реално седмично придвижване са малко възможностите за такива скорости, освен това почти навсякъде вече има нулева толерантност по отношение на скоростта. В случая максималната скорост на тестовия автомобил е 160 км/ч.
Модерен минимализъм на борда и много пространство
Та, пътувайки спокойно, разглеждаме купето, което е огромно и организирано като lounge зона. Благодарение на разположението на батерията под плоският, отворен под и тънкият профил на седалките Zero Gravity, мястото, което се отваря е много и за предните, и за задните пътници. На централното табло властва минимализма – няма никакви бутони и превключватели - основните функции за контрол на климатичната система са интегрирани в централното табло под формата на тактилни превключватели, които вибрират при докосване. Освен това се появяват само когато автомобилът работи.
Зад волана има 12,3-инчов монитор и 12,3-инчов централен дисплей, разположени хоризонтално в една линия, ката така информацията се възприема, без излишно разсейване. Head-up дисплеят е отличен.
Централната конзола е много иновативна, като се плъзга напред и назад. На нея е разположен нов скоростен лост, който се побира в дланта на ръката и също е оборудван с тактилни бутони за управление на режимите на шофиране. Пред нея от средата на централното табло се отваря електрическа жабка, която може да се ползва и като стойка за лаптоп или таблет, превръщайки колата в мобилен офис (виж във видеото).
Видимо всички материали са изключително качествени и гонят нивото на премиум автомобилите. Подобно ниво досега не е имало в Nissan. Освен това тишината на електрическото задвижване и използваните звукопоглъщащи материали създават изключително релаксираща атмосфера.
View this post on Instagram A post shared by Ina Georgieva (@ina.georgi)
A post shared by Ina Georgieva (@ina.georgi)
Ariya има три режима на шофиране - стандартен, спортен и ECO, като моделите e-4ORCE имат и допълнителен режим Snow. Също има възможност за усилена рекуперация В, както и т.нар. e-pedal за каране с един педал, удачен най-вече за градско движение. Ние пътуваме на нормален режим. Излизаме от последната отсечка на магистралата по посока Петрич и имаме 90 останали километри. Виждаме, че имаме още 20 км и се чудим дали пък няма да има зарядна станция на мястото. То обаче ни води към планината, което става вече леко притеснително (нали все пак трябва да се върнем поне в Петрич, където може да заредим). Правим отклонение към последните 10 км, които се оказват само изкачване по уж асфалтов път навътре в планината Огражден, ама с елементи на офроуд. „Абе, на връщане ще е само спускане, ще наваксаме, ще стигнем до Петрич да „сипем ток. Само да се качим до горе!“. Смеем се, ама леко през зъби.
Назад във времето
И най-сетне пристигаме в …16.век! В Село Долене, което още при табелата и първите изминати метри ни прехвърля в една приказка от миналото.
Отделно може да прочетете за село Долене, но най-кратко казано – селото е възстановено от един човек, фамилията му и малко помощници, с 80 хиляди цветя (с уникална поливна система из цялото село), които дори и този мрачен сезон още впечатляваха, с история от времената, когато са живели 3400 души, с много интересна цветна църква, множество билки, които се събират и кухня с вкусна домашна храна и продукти. Тук ще се върна през пролетта, когато ще е цветна магия.
Тук може да прочетете за село Долене - минала приказка в сегашно време
И така, супер модерната Ariya ни върна в българското минало – невероятна еклектика на японска философия и родна история. Бяха ни останали точно 50 км - предостатъчни да се върнем по обратния път в Петрич за зареждане, а средният разход малко над 20.4 кВтч/100 км, който е леко изненадващ при нашето умерено шофиране.
След малка почивка и разходка се връщаме (вече само по наклон) и зареждаме за кратко, колкото да ни стигне до вечерната дестинация, където има зарядни станции. Ariya има бързо зареждане на 130 kW от 0 до 80% на по-голямата батерия за 40 минути. Освен това има и 22kW бордово зарядно устройство, позволяващо зареждане на трифазни зарядни станции, което е отлично и лесно решение за домашно или офисно зареждане.
Заряд през зимата
На другата сутрин потегляме от Сандански към София, но вече с мощната версия e-4ORCE със задвижване на всички колела, 301 к.с. и батерия 87 кВтч. Заредена е 95% и ни дава 330 км пробег (по официални данни и при оптимални условия при 100% батерия трябва да има до 525 километра), външната температура е 4 градуса и вали дъжд. В купето сме трима души. Отново караме съвсем умерено още повече заради дъжда, като на две места сме вдигнали 130 км/ч. След 150 км разходът ни учудва още повече 27.2 кВтч/100 км. Явно зимният сезон оказва влияние на заряда.
Цената на Nissan Ariya стартира от 89 990 лв. при версията с предно предаване и 218 к.с. и базовото ниво Advance. По-високото – Evolve, какъвто беше първия ни тестов автомобил с панорамен покрив и специалния „меден“ цвят е 102 480 лв. Версията с 238 к.с. и по-голямата батерия струва 116 490 лв, (предлага се само оборудване Evolve). Гамата завършва с е-4Force (само в Evolvе) с цената от 123 490 лв.
Nissan Ariya категорично привлича вниманието с изключително високото си ниво на изпълнение, отлично пътно поведение, не на последно място футуристична визия. А както знаем, дизайнът днес има много решаващо значение при избора. Освен това ценовите параметри са съвсем конкурентни за това, което моделът предлага.
снимки: авторът
