fbpx Мексико - Текила по залез-слънце над земята на маите | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Мексико - Текила по залез-слънце над земята на маите

Водеща снимка
Да

Мексико - Текила по залез-слънце над земята на маите

етикети

Катя: Като дете много обичах да слушам музика. Ей така, като самостоятелно занимание – да потъна в красотата на мелодията, да гледам видеоклипове и да си представям, че посещавам тези места и усещам емоцията на точно тази песен... Казват, че мечтите ни днес, са реалността на нашето утре. Вярвам в това.

Бях ученичка във времето на първите компактдискове. Набавяха се трудно и бяха особено ценни – с една от първите си придобивки от чужбина „с връзки“, се влюбих в баладите и завладяващия глас на израелската певица Офра Хаза. Видеоклиповете й пренасят на магични места, показват уникални природни красоти. „My aching heart” ми беше специален фаворит – тийнейджърство, първи сериозни любовни трепети, напълно обяснимо. Във видеото към песента ефирната Офра Хаза скача в неземно красива подземна пещера... наоколо се вият лиани и екзотични цветя, водата е кристалночиста, синьо-зелена. Гледах и се чудех дали това място съществува на земята или е продукт на компютърните технологии...Неземно, магическо, притегателно, красиво!

В НАШИ ДНИ

Катя: Тази година имам юбилей – 25+25. Вместо традиционното парти, решихме с моя съпруг Александър да си подарим пътуване. Да сбъднем още една мечта, да сложим „тикче“ на още една дестинация, която ще ни обогати духовно и ще остави ярък спомен, за който да разказваме.

Обичаме да пътуваме, пътуваме много и при първа възможност, по-скоро за кратко, но интензивно. Обичаме да изследваме, да опознаваме, да научаваме историите на места и общности. Така избрахме и Мексико – не за да събираме слънце и правим тен (за което има фантастични условия), а за да тръгнем по стъпките на древна цивилизация, за да се докоснем до древното познание на народа на Маите.

Мексико е огромна страна – тринадесетата по големина в света и третата в Латинска Америка. Населението й е почти 130 милиона души....при нашите има-няма 7 милиона, дори не можем да си го представим! Граничи със САЩ, Гватемала и Белиз и има две морски граници - на Тихия Океан на запад и с Карибско море на изток. Това я прави и третата американска държава с най-дългата брегова линия. Дотук със статистиката... защото нашето пътуване е емоция, импресия, слънце и музиката на „марячи“, пълни чаши с текила по залез-слънце.

Като за първо посещение в тази страна избрахме Канкун, Ривиерата на Маите. Полуостров Юкатан – невероятно красиво място, по-скоро курортно, отколкото бизнес, пресечено от четири огромни, пълноводни подземни реки.

Полуостров Юкатан е съставен от голяма и заплетена система подводни пещери и своеобразни кладенци. Характерни за мястото са така наречените „сеноти“ – в превод, „кладенци“. Думата произлиза от майската дума „dzonot“, която означава свещен кладенец.

Представляват големи, естествени скрити дупки, чието варовиково покритие се е дълбало години наред, за да разкрие течащия под него поток. Не само че са били използвани с цел препитание, но пещерите и кладенците на Юкатан са били с огромно религиозно значение за цивилизацията на Маите. Смятани са за проходи към подземния свят, наречен Чибалба. Там майските богове и предци можели да общуват с живите.

Но, да започнем от началото на нашето пътешествие

Пътуваме с чартър от Мадрид. София – Мадрид е 3.5 часа, Мадрид е невероятен, топъл, космополитен и гостоприемен град, в който винаги си заслужава да пренощуваш, дори само за да изпиеш плътно испанско вино или чаша сангрия, да минеш по изцяло реновираната „Гран Виа“ – основната артерия на града и да се полюбуваш на най-голямата “ZARA“в света, която сама по себе си е архитектурна забележителност.

Спим в хостел, близо до летище „Барахас“ – в чаровното, малко селище Барахас, което е напълно непознато и съответно – подценено. Приветлив малък център, сенчести прохладни ресторантчета, в които може да хапнеш вкусно и пийнеш каквото ти душа иска. Хостелът предлага транспорт от и до летището и е с класата на 3 звезден хотел. Дотук, без забележки!

Мадрид – Канкун, чартър, близо 10 часа (на връщане е 9 – така и нямам обяснение защо в едната посока винаги е по-кратко). Авиокомпания Iberico / Evelop – пълен комфорт дори в икономична класа, тристепенно меню с топла кухня, разнообразие от филми, игри, любезен и усмихнат персонал.

Идва моментът на дългоочакваното кацане в Канкун

Слизаме на летище, типично за топлите страни – тълпи хора, ниски тавани, климатици на макс... Излизаме отвън и... ни напада тълпа от усмихнати местни, които предлагат такси, мини ван, обмяна на валута... Силата на тълпата е толкова голяма, че трябва да призная, че минаваме с трудност, но с усмивка. Никой не досажда, не прекрачва граници, няма нищо опасно – навсякъде има усилена въоръжена охрана (така е в цялата страна, но е изключително спокойно. Това, че се напада и има риск от кражби, е силно преувеличено).

Поемаме към хотел Royalton на Riviera Maya

Посреща ни местен представител на туристическата агенция, организирала пътуването ни (индивидуално). Мексиканец, със светла коса и сини очи, шегува се, че му казват „гринго“ (американец).

Хотелът предлага лукс и комфорт и за най-изискания вкус. В тази част на Майската Ривиера хотелите са отделени от населено място. Те са огромни комплекси насред поле от блата и палми (казват, че даже има крокодили, бррррр...). На собствен ход трудно се правят разходки оттам до близки интересни места (Плая дел Кармен, Пето Авеню или градът Канкун). Необходима е организирана екскурзия или такси, осигурено от хотела.

За 9 дни така и не преброихме колко басейна има комплексът, както и всеки път се обърквах да намеря стаята ни. Огромен хотелски комплекс, страхотен all-inclusive ресторант с типична мексиканска кухня, както и разнообразна европейска такава. Невероятни екзотични плодове, изискани вина и твърд алкохол, включени в цената на престоя. Коктейлите... емоцията на Мексико в една чаша. Всяка вечер музикални изпълнения на живо, пяна парти в басейна – забавления за всеки вкус! За разкош, 6 а-ла-карт ресторанта, които не ти стига времето да посетиш. Веднъж посетили барбекю ресторанта, съжалихме, че не ни остана време и сили да опитаме и останалите.

Персоналът е любезен и усмихнат, радват се на „сервиз“/бакшиш, но остават неизменно любезни (чак така, както не сме свикнали, без да си платим за това) и без този допълнителен стимул.

Когато се прибрахме, колегите ни попитаха защо нямаме тен – а нашият отговор, и на двамата, беше, че не сме пътували до другия край на Земята, за да плажуваме, а за да попием от историята и културата на древна цивилизация.

Катя и Александър са семейство, работят интензивно и недистанционно. Катя е рекламист и ПиАр, Александър е банкер управленец. Любимото си време прекарват в пътуване, в опознаване на различни страни, места, общности. Предават тази страст и на децата си – син и дъщеря близнаци на 21 години. Макар и на 50 години не усядат и тъкмо приключило едно пътуване, вече планират следващото, а ние сме убедени, че са готови да напишат книга „Моето пътуване“ – с удоволствие нашият екип ще им бъде редактор :).

И тук стигаме до местата, които неизменно трябва да се посетят в тази част на Мексико

1.Чичен Ица (Chichen Itza) и сенота от видеото към песента на Офра Хаза - Ик Кил (Ik Kil Xenote)

Каменните пирамиди и разкопките на Чичен Ица са добавени към новите Седем чудеса на света. Представляват разкрити при разкопки запазени храмове, гробници и своеобразен амфитеатър от висшата каста на древните маи. Маите са живеели на ясно разделени „слоеве“ на обществото. „Висшата каста“ са били управниците, учените и шаманите. При средна продължителност на живота 35 години, образованите маи са владеели физика и астрономия, строели са каменни храмове при точно определени параметри – стълби или страни, съответстващи или показващи дните в годината, сезоните, датите на равноденствията, разположението на съзвездията... В онези времена (8.- 9. век) по тези земи не е било познато колелото и остава загадка как, са пренесени огромните каменни блокове, от които са изградени храмовете-пирамиди на Чичен Ица... Пирамидите са внушителни, във вътрешността на някои от тях има огледална втора пирамида и често са построени над подземен „кладенец“ – сенот. Излъчването им е магично, дори под лъчите на жаркото слънце.

Върху стените на част от храмовете са открити рисунки на древните маи с одежди и сандали, различни и съчетани според различни поводи – да се замислим, че не говорим за диви индианци с препаска през кръста, а за народ, владеел наука, живеел познавайки дрехи и аксесоари, своеобразна мода за онези древни времена.

Внушително е и игрището за традиционната Майска игра с топка – нещо като древен футбол, при който играчите имат право да докосват топката само с хълбок и горната част на тялото си без да използват ръце или крака, като целта е да я прокарат през два „пръстена“ (еквивалента на футболна врата), разположени високо на стените на обърната пирамида (формата на игрището). Да гледат игрите са се събирали общности от близки и далечни земи, за участващите войни това е било висока чест, завършваща с още по-висока - правото да умреш! Да победиш, за да умреш ритуално и да получиш правото да се пренесеш при боговете.

На нашия (очевидно за мексиканците нелеп) въпрос, защо умира победителят, а не губещият, отговорът беше - „Затова европейците никога не разбирате нашата цивилизация... Това е честта да се присъединиш към боговете, а боговете ценят победители, а не губещи“...

Екскурзията до Чичен Ица се съчетава с може би най-красивия, дълбок и забележителен подземен „кладенец“ - сенотът Ик Кил. Плуването в него е разрешено със спасителна жилетка (много е дълбоко), скоковете също (регламентирано), усещането е невероятно, макар в едни момент напливът от туристи, чакащи да се потопят в прохладните води на сенота да прилича на опашка от трениращи плуване на някой софийски басейн :). И въпреки това, ние плувахме, аз плувах и плаках от щастие. На деня на моите 25+25 се потопих в магията на онова място, което видях в клипа на любима песен и се чудех дали е реално...

2. Тулум и Коба

Продължаваме с пирамидите на маите в древните селища Тулум и Коба. Ако си мислите, че като сте посетили Чичен Ица можете да пропуснете тези две места, би било заблуда. Докато Чичен Ица се е ширнал на открито под палещите лъчи на слънцето, Тулум е сред тучна зелена растителност, на брега на морето.

В Коба и околностите обитават истински съвременни потомци на Маите. Говорят на майски език, пишат с латиница, но изписват с нея това, което изговарят на майски (доскоро са имали писменост, наподобяваща йероглифи но според разказите  американците я забраняват. Разрешават им да запазят езика си, но ги задължават да пишат на латиница).

Храмовете и тук са внушителни, но са различни, скътани сред дървета и зеленина. До някои от тях се придвижваш живописно с триколка, карана от местни младежи. Говорят испански, обясняват, че животът в малките майски селища е труден и беден, те се препитават от туризъм. В Мексико няма държавни университети, не могат да си позволят да отидат в големия град и да заплащат квартира и образование.

Потомците на маите живеят в колиби с покриви от палмови листа, но имат мобилни телефони, интернет, телевизия... Начинът, по който пазят природата си е впечатляващ. Дори сред колибите контейнерите за смет са за разделно събиране. При плуване в сенот те съветват да се намажеш с био слънцезащитен крем без вредни мазнини. Изцяло растителни са и репелентите, които ти туристическите агенции предоставят безплатно, за да разглеждаш храмовете сред гората спокойно.

В горите на Тулум и Коба расте свещеното дърво, което използват шаманите, за да „кадят“ – нещо като тамян, уханието му също е подобно.

В същите тези гори живеят и майските пчели – съвсем различни от нашите, с големината на голяма мравка, но не жилят – спокойно можеш да се доближиш до техния „кошери“, които всъщност представляват дупки в дърветата – като хралупа на кълвач. За да се добие ароматния мед, който произвеждат, се прави прорез в дървото, за да се източи.

Тук срещнахме и автентичен шаман - досущ като в нашите светени ритуали - пред него гори ароматно дърво, пожелава ти здраве на езика на маите и те поръсва със светена вода и снопче чемшир.

Впечатли ни, че макар и бедни, потомците на Маите истински се гордеят с предците си и древната цивилизация, на която са продължители – говорят за постиженията на маите с гордост.

Александър: Изкушихме се да ги попитаме познават ли цивилизацията на древните траки? Има толкова общо в ритуали, познание, начин на живот. Решихме да не ги притесняваме. Гордостта, че носят във вените си кръвта на древен народ, сякаш ги кара да се чувстват единствени и решихме да не разваляме това им усещане.

Тръгваме си от Тулум и Коба с размисли върху формата на черепите на висшата каста на древните маи – капсуловидна, тотално различна от човешки череп. И именно те, просветните, изведнъж са изчезнали, докато народът, масите, са продължили и до наши дни. Какво ли се е случило с учените, шаманите и владетелите на 35 годишна възраст? И дали познавайки астрономията, физиката и владеейки тайнствени сили, те имат земен произход или просто  са си заминали, след като са изпълнили мисията си на Земята...

3. Плая дел Кармен и прословутото Пето Авеню

Оставайки с тези мисли и след ден лежерно плажуване и невероятни „Манго-Маргарити“ коктейли на плажа на хотела, предприемаме по-лежерно пътуване с такси до близкото населено място Плая Дел Кармен и прословутото пето Авеню – улица за заведения, нощен живот и мнооооого текила.

Красиво, малко градче, нещо като „Китен“ на Майската Ривиера. И дори Плая Дел Кармен Александър оприличи на пещерата Зангадор.

Е, може би ние просто не бяхме настроени за нощен живот, обиколихме по Пето Авеню, гледахме пленителния залез над Плая дел Кармен, но пропуснахме дискотеките… Да остане и за следващия път. Испанска двойка, с която се запознахме по пътя сподели, че нощните клубове в тази част са с невиждани мащаби - програма, висок до небето градус на купона и танци и текила до зори. Та... за party animals - това не е за изпускане явно!

4. Парковете Ишкарет и Сочимилко, които не бива да пропускате

И тъкмо мислехме, че ни стига, че заслужаваме ден-два лежерно излежаване на шезлонг до някой от басейните на хотела и в компанията на гордо изправили глава наоколо игуани (има ги навсякъде, безобидни са и не бива да им обръщате внимание, снимат се с удоволствие) и все пак решихме да не пропускаме и един от най-големите, както те го наричат, experiential park – парк на преживяванията, в света Ишкарет (Xcaret). Поради факта, че майската писменост е изчезнала и се ползва латиница, изговарянето на името на парка е различно – ще срещнете Искарет, Ишкарет, Ешкарет, но това няма значение. Това, което има значение е, че преживяването да посетиш парка, да видиш птици, животни и пеперуди в естествен хабитат, да плуваш в подземна река сякаш се пренасяш в друго време и накрая по бански и спасителна жилетка да обядваш в ресторант с атмосфера на изискано гурме - не е за пропускане. Денят в Ишкарет завършва с галавечеря в амфитеатър и бляскав спектакъл с музика и танци от всички краища на Мексико – апотеоз на преживяването и невероятна наслада за всички сетива.

Билетите за парка са между 150 и 220 евро на човек (в зависимост от сезона и различни намаления), но преживяването остава. А в днешно време си заслужава човек да инвестира в преживявания, в емоции и създаване на спомени с любими хора.

Катя: Преплувах подземна река. Невероятно! Казаха ни, че плуването е около час – а аз почти не мога да плувам. Сложих жилетка и тръгнахме... Красотата и спрялото време ме завладяха, но по едно време усетих умора от нехарактерното за мен усилие.

Александър: Исках да стигна до края на тази невероятна река – част от една от четирите реки под полуостров Юкатан. Катя се въртеше наоколо малко като пумпал, но сияеща от щастие – доплувахме до края като аз я „дърпах“ на гърба си, но усещането си заслужаваше.

А за любителите на текилата и музиката, Ишкарет предлага и едно неангажиращо фън преживяване, паркът Сочимилко (Xoximilco) – подходящо особено за първа вечер на Майскта Ривиера. Парти на лодка, която плава около 2.5 часа бутана от лодкар подобно на Венеция и спира пред сцени с различна места музика и танцови спектакли. А на лодката се лее текила, дегустира се най-доброто от местната кухня (включително сушени скакалци) и се играят игри в компанията туристи от различни националности, с които накрая ставате близки и текилата прави така, че сякаш не искате да се разделите и ще останете приятели за цял живот.

Мексико не е дестинация за плажуване и събиране на тен

Мексико е емоция, Мексико е история и култура, магия и мистика... Мексико е страна, в която трябва да се върнеш отново, за да я опознаеш и разбереш…

Мексико е топло, красиво, гостоприемно! Посреща те с музика и те изпраща с Маргарита по залез-слънце и с посланието, че съществуват магични неща извън пределите на нашето съзнание. Те са съществували и в древността, ще съществуват и в бъдеще. Дори не е нужно да ги разбираме, но трябва да знаем за тях, да ги пазим в сърцето си и да ги търсим не само в миналото, а и в настоящето, за да градим бъдещето.

Е, тръгваме....9 дни не стигат. На връщане няма да спим в Мадрид, ще пътуваме до София с Мексико в сърцето и текила в куфарите. И с мисълта, че има толкова интересни места по света, които искаме да посетим. И все пак..., че ще се завърнем отново!

снимки: авторите