Маракеш: Оазис в синьо и магията на Градините Мажорел

Маракеш ни посреща с нетипично високи септемврийски температури, а термометърът гони 39 градуса още по обяд. Тежката, лепкава жега се настанява по улиците от ранно утро, но това не ни спира. Напротив, бързаме в хладните ранни часове към едно от най-символичните и магични места в мароканския град: Градините Мажорел - Majorelle Garden. И само секунди след като пристъпваме прага им, Маракеш напълно променя лицето си. Прахът, шумът от клаксони, красивият хаос и прашният въздух изчезват, за да отстъпят място на сенчест, прохладен оазис, който изглежда като сбъднат сън на артист.

Зад тази ботаническа приказка обаче се крие хроника на страст, пълно забвение и спасение, разпъната между двама забележителни французи.

Раждането на един цвят и една мечта

Всичко започва през далечната 1917 година, когато френският художник-ориенталист Жак Мажорел, син на известния майстор на мебели в стил Арт Нуво Луи Мажорел пристига в Мароко, за да лекува тежките си здравословни проблеми. Влюбен от пръв поглед в ярката африканска светлина и багрите на Магреб, той решава да остане завинаги.

През 1923 г. той купува парцел земя точно извън стените на Маракеш и поръчва на архитекта Пол Синоар да проектира неговото ателие в стил Арт Деко с дискретни марокански детайли. Но истинското му платно се оказва земята около къщата. Мажорел започва да събира и засажда екзотични ботанически видове от пет континента - гигантски кактуси от Южна Америка, бамбукови горички от Азия, редки палми и водни лилии.

През 1937 г. той прави нещо, което го записва завинаги в историята на изкуството: патентова собствен цвят. Този изключително ярък, дълбок и наситен кобалентовосин нюанс днес известен по целия свят като Bleu Majorelle, е вдъхновен от традиционните марокански плочки (зелидж) и дрехите на туарегите. Мажорел боядисва стените на вилата, басейните и саксиите в този цвят, създавайки дръзък контраст със сочното зелено на растенията и яркожълти акценти.

Поддръжката на толкова мащабна градина обаче се оказва финансово опустошителна. За да покрива разходите, през 1947 г. художникът отваря вратите на своя частен рай за посетители. Но след тежък развод и последвала автомобилна злополука, той е принуден да продаде имота и се връща в Париж, където умира през 1962 г.

Тъмно забвение и спасение от модната империя

​​​​​​​

След смъртта на художника градината потъва в разруха. Буйно разраслите се плевели задушават редките растения, синият цвят по стените се лющи, а басейните пресъхват. През 70-те години мястото е изоставено до такава степен, че градските власти планират да срутят вилата и да превърнат целия парцел в гигантски хотелски комплекс.

Точно тогава на сцената се появява втората съдбовна глава от историята. За първи път модната легенда Ив Сен Лоран и неговият партньор Пиер Берже откриват Маракеш през 1966 г. и мигновено се влюбват в града. По време на разходките си те попадат на полуразрушената Градина Мажорел. Когато научават, че мястото е заплашено от булдозерите, двамата реагират светкавично и през 1980 г. купуват имота, за да го спасят.

Двамата започват мащабна възстановителна акция. Наемат екип от градинари, увеличават броя на растителните видове от 135 на над 300 и превръщат бившето ателие на Мажорел в Музей на берберската култура. За кутюрния дизайнер градината се превръща в творческо убежище. Тук той скицира своите най-иконични колекции, зареждайки се от контраста между африканската природа и френската елегантност.

Вечното завръщане

Когато Ив Сен Лоран умира през 2008 г. в Париж, неговата история с това място получава своя вечен финал. Тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат в розариума на Градините Мажорел, точно там, където е намирал своя най-дълбок спокойствие. В градината е издигнат и скромен паметник в негова чест.

Днес Градината Мажорел, поддържана от фондацията „Pierre Bergé - Yves Saint Laurent“, е един от най-посещаваните паметници в цяло Мароко. Стъпвайки по нейните червени чакълени алеи, докато 39-градусовата жега на Маракеш остава зад гърба ви, човек може да усети тишината, озвучена само от песента на птиците и бълбукането на фонтаните с водни лилии.

Мястото е жив паметник не просто на ботаниката, а на една изключителна среща между двама творци, които оставят на човечеството изключителна красота. Задължителна спирка за всеки, който отиде до Маракеш.