“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.”
Антон Дончев - “Време разделно”
Така усетихме и ние Родопа - със сърцето си. С гъделичкането на ранния утринен слънчев лъч през прозореца, с мекотата на хълмовете, които се диплят един след друг и все едно са облечени в зелен велур, с високите борове, които гонят небето, с гледките, които спират дъха, и думите бледнеят, за да ги опишат, със спокойствието, което сваля всички тежести от теб, с усмивката на местните хора, които бързат да те поздравят и заговорят.
Родопите не могат да се обходят наведнъж, трябва ти време, защото това, което ще ти разкрият, е много, за да можеш да го понесеш наведнъж. На съзнанието също ще му трябва време, за да възприеме всяко място, всяка красота, всяко усещане. Затова в следващите страници ви предлагаме само една малка част от този край на България, обгърнат в мистика, величие, история, неописуема красота.
Нашият верен спътник е новото Volkswagen Caddy, което бе избрано тази година от българските журналисти за Ван на годината на България 2021. Пътуваме към Ягодина през едни от най-красивите язовири - Беглик, Широка поляна, Доспат и вече сме си обещали, че ще се върнем пак.
А вие, просто сложете в списъка “Да посетя!” този край на Западните Родопи.
СИНИТЕ ОЧИ НА РОДОПА
За стигнем до Западните Родопи избираме пътя през Велинград, язовир Батак, оттам покрай язовирите Голям и Малък Беглик, после през най-красивия Широка поляна, след който се спускаме към Доспат, а после продължаваме към най-южната точка на планината - селата Змейца, Борино, Ягодина.
Първо спираме приковани от магичната красота на язовир Широка поляна. Самите родопчани признават, че това е най-красивата водна шир на Родопите. Той се намира във вековна борова гора на надморска височина 1500 м, на около 30 км от Батак и около 20 от Доспат. Ако го погледнете от пътя, който го обикаля, изглежда, че е образуван от множество малки язовири, всеки с отделни стени. Това е така, заради неравния терен на дъното, който се състои от планински дерета.
От главния път се отклоняваме по един прашен, който води към гората. От двете му страни, под сенките на дърветата, са разположени каравани, съвсем близо до водите. Въздухът трепти със звука на най-фин кристал, птичките се надпяват, огрените от слънцето поляни са избухнали в цветни килими, а във водата се оглеждат стройните снаги на боровете. Колкото и да е странно, бетони няма. Няма и никакви хора.
Решаваме, че може би туристическият сезон не е започнал. По-късно от продавачката на единствения магазин там научаваме, че караваните са частни и хората са ги позиционирали за цяло лято (никой, на никого, нищо не плаща) и тогава социалният живот кипи с доста повече градуси. Разпъват и доста палатки. Тук всъщност е истински рай за рибарите - има костур, американска пъстърва, червеноперка, кефал. Каякарите могат по цял ден да се наслаждават на уютните заливи.
Всеки ден може да сте на различно място, което ви дарява с прекрасни гледки. Човешката глъч се успокоява средата на септември, защото вечер и нощем вече става доста студено. За настаняване има едно вилно селище, което е заето почти целия сезон, така че, ако държите на удобен матрак, баня с душ и тоалетна с плочки, може да отседнете в някой от двата съседни града, а целият ден да изкарате на пикник край водите на язовира.
Духът на царя Язовирът е огpaдeн e oт три зaщитeни мecтнocти - Шиpoкa пoлянa oт ceвep-ceвepoзaпaд, Cтyдeнaтa чyчypкa oт юг-югoзaпaд и Kaвaл тeпe oт изтoк-ceвepoизтoк. Както на много места и тyк има мистика - в северния край се намира пoтoпeнaтa във вoдитe любима лoвнa xижa нa цap Бopиc III, зa кoятo cъщo ce paзкaзвaт разни иcтopии. Очeвидци твърдят, че са чували странни звyци и cвeтлини нощем.
Местните казват, че това е духът на царя. Когато започва cтpoитeлcтвoтo нa язoвиp Шиpoкa пoлянa (1959 - 1962 г.) xидpoинжeнepитe изчиcлявaт, чe вoдoeмът щe зaлee лoвнaтa хижа. Bъпpeки тoвa, тя нe билa cъбopeнa, зaщото още тогава имала cтaтyт нa кyлтypeн пaмeтник.
Така и до днес, ако търсите приключения, някоя нощ може да си поиграете на гоненица с духове.
Екипът ни е пътешественик и обичаме свободата да спрем където и когато поискаме. Затова в родопското ни пътешествие за наш верен спътник на 4 колела избрахме пътническия вариант на новия Volkswagen Caddy, вече пето поколение, който се оказа перфектното решение за повече багаж и повече хора.
Caddy дава опция да натоварите приятелска компания до 7 души или пък така да разместите седалките, че да превозите обемисти предмети. Седалките на третия ред лесно могат да бъдат индивидуално извадени. Тези от втория ред се сгъват двустепенно, а ако се наложи и също могат да се извадят. Тройната задна седалка предлага четири ISOFIX точки на закрепване и следователно е подходяща за детски седалки.
Това, което мно-о-о-го ни хареса във VW Caddy, е отличният разход на гориво. 7-местният ни спътник е оборудван с 2.0 литров дизелов мотор, 122 к.с. и 7-степенна автоматична DSG скоростна кутия. При цялото ни пътуване по криволичещите пътища средният разход за тази голяма машина беше 6л/100 км, което значи, че с един резервоар могат да се изминат цели 1000 км.
