През настоящата 2011 година се наваршват 130 години от рождението на забележителния български художник НИКОЛА ПЕТРОВ. По този повод Софийската градска художествена галерия ще отбележи годишнината му с голяма представителна ретроспективна изложба.Откриването ще се състои на 20 септември, вторник, от 18.00 часа. В експозицията ще могат да се видят живописни маслени платна, рисунки, пастели. Някои от творбите на Никола Петров пресъздават знакови места и архитектурни забележителности на София. С тази изложба Софийската градска художествена галерия се включва в културната програма, съпътстваща Празника на София -17 септември.
Картините на Никола Петров са от тези произведения, които и днес имат своята съвременност и носят своето бъдеще. Със своята изключителна дарба и майсторство в изкуството, с краткия си живот и ненавременна смърт – умира само на 35години, той се превръща в легенда, обгърната от някакъв мистицизъм. Този мистицизъм идва и от удивителната му съдба. Всичко в нея е наситено, сякаш сгъстено. Качествените промени са видни в малки времеви периоди в различни негови творби.
Тази творческа динамика започва още от студентските години. Едва 22 годишен, през 1903г. той става член и основател на дружество „Съвременно изкуство”. Същата година получава държавна стипендия и посещава Рим. От тук нататък всяка година ще следват различни изяви в София, Белград, Лиеж, Лондон, Загреб, Мюнхен, Венеция,Рим, Берлин. Освен множеството рисунки, акварели и живописни платна Никола Петров илюстрира творбите на Пенчо Славейков и Тодор Влайков, създава стенописната композицията „Въведение в храма” в северния олтар в храм-паметника „Александър Невски”. През 1911г. на международната изложба в Рим е откупена картината му „Лъвовият мост в София” от Музея за съвременно изкуство. През същата година е и първата държавна откупка в България на картината му „Църквата „Св. София”.
Към неговата съдба и творчество винаги ще има неудовлетвореност от несъздаденото, поради силата на таланта и краткостта на живота.Талант и живот, които биха могли да дадат и да променят още много посоки в българското изкуство, ако имаха своето земно време.
