Едва ли има човек, който през живота си да не е попадал на стока - менте. В някои случаи резултатът е само “скъсани нерви”, в други - доста по-неприятен, в зависимост от наглостта на нарушителите. Независимо от това дали некачествената стока е вносна, или родна, е добре потребителите, с други думи всички ние, да знаем правата си и да ги защитаваме. Как да го направим по най-добрия начин, съветва Павел Кърлев, председател на Федерацията на потребителите в България.
Г-н Кърлев, какви промени настъпиха по отношение на вноса и износа след приемането на България в Европейския съюз? - Преди време на граничен контрол по отношение на износа бяха много стриктни, но кого всъщност пазеха? Във всеки случай не нас българите, пазеха хипотетични други потребители. При вноса нещата стояха така - всичко, което не можеше да мине на чуждите пазари, минаваше тук. Например, сешоари, които бяха тръгнали от Полша, опитали да минат през Холандия и Беларус - върнали ги и от двете места. Накрая ги продадоха тук. Подобен беше случаят с платове със завишени количества формалдехид - химическо съединение за обработка на платовете при което има норми за безопасността, защото при допир с тялото може да възникне проблем. Те бяха стигнали до Сирия, не бяха ги приели и там, и ги реализираха тук, но това е все пак в миналото.
Настъпиха ли някакви промени след влизането на България в ЕС? - Наистина сега е малко по-спокойно, въпреки че срокът е много къс, за да се почувства разликата. Членството ни в ЕС беше политическо решение, но това е ясно за всички. Идеята беше ние да сме границата - т.е. да не позволяваме оттук да минават стоки, хора и т.н. И наистина нещата започнаха да се променят. От вносителите вече се изискват ред документи. И тук обаче изскача проблем - Комисията за защита на потребителите (КЗП) има ангажименти към текстила и обувките. Ако отидете сега в Комисията и ги попитате имат ли нормите, по които трябва да решат да влезе ли дадена стока или да остане в Митницата, много трудно ще ви отговорят. Така е, защото няма нито нормативната уредба, нито лабораторна база, за да бъде това окачествено.
В какво най-често се изразяват нарушенията? - Във Федерацията имаме най-различни стоки - с различни нарушения, повечето вносни - от фритюрници до козметика. Преди нарицателно за лошо качество беше родната стока, а сега е точно обратното - навсякъде има табели “български стоки”. Лошото е, че някои от тях не са толкова български. Типичен пример е изложението “Изберете българското”. С тях бяхме в партньорски отношения. Развалихме ги, когато разбрахме, че всеки, който не е български производител, може да участва, стига да си плати за щанда. Критериите на българина се промениха и по отношение на нашите стоки доверието е по-високо. Това е обяснимо, защото по много по-бърз и лесен начин можете да стигнете до производителя и да си търсите рекламацията. При вносната стока обратната връзка е по-сложна. Истината обаче е, че по закон няма разлика - ако вносителят не се намери, търговецът носи отговорност. Добре е потребителите да знаят това. А как стои въпросът със стоките - менте? - Нашият съвет е по никакъв начин да не се посяга към всяка стока, чието наименование напомня за нещо известно като марка напр. Adibas вместо Adidas. Ако потребителят знае, че купува имитирана стока, за него това е информиран избор и го прави, заради по-ниската цена. Проблемът е, когато се опитат да ви продадат менте в марков бутик на бул.“Витоша”. Друг проблем са генномодифицираните храни. Пробивът им у нас стана още преди те да бъдат позволени на европейския пазар. Беше сключен договор с известния световен концерн “Монсанто”. По силата на този договор ние трябваше да засяваме определени площи с генномодифицирани растения. “Монсанто” пък се задължаваше да ги изкупува. За съжаление само първата година договорът беше изпълнен в този си вид, оттам нататък се сееха, но площите вече не бяха под отчет и никой не изкупуваше тези храни. Производствата (царевица и соя преди всичко) трябваше да се пласират някъде и така едните отиваха в хранителната промишленост, другите - в животновъдството. Така българинът беше лишен от възможността да направи своя избор по отношение на храната. Тогава с усилията на Федерацията със Закон за околната среда се въведе изискване да бъдат маркирани под някаква форма всички продукти, които имат подобни компоненти. Излезе законът, но я нямаше лабораторната база и не можеше да се проверява. Към днешна дата по Закона за храните трябва да бъдат маркирани храните, съдържащи генномодифицирани компоненти, а освен това от една година вече го има и оборудването, което да установи наличието им. Но ако сега тръгнем по пазара никъде няма да видим маркировката за генномодифицирани компоненти, но не защото те липсват. Почваме от храните, минаваме през техническите изделия, дрехите и обувките категорично не подлежат на контрол по отношение на вредни компоненти.
Как се наказват нарушителите? - В закона са заложени санкции, които не са кой знае колко големи, но достатъчни, за да въздействат. Как и на кого да се налагат решава Държавната агенция за метрология и технически надзор. Но ако вие като потребител отидете в магазина и купувайки даден технически продукт, си поискате удостоверение за безопасността му, категорично твърдя, че няма да го получите.
Докъде се разпростират правомощията на Федерацията на потребителите в България? - Ние сме обществена организация. Много хора бъркат като мислят, че можем да санкционираме, а ние не искаме това. Закони има, но тяхното изпълнение липсва. Нашата основна роля е да принудим държавните органи да си гледат работата. В момента, в който дойде проблем при нас и започне да се повтаря, ние търсим средства, за да осъществим т.нар. надзор на пазара.
Достатъчно ли са информирани потребителите относно опасните вносни стоки? Как точно се информират и какво още може да се направи, за да се избегне злоупотреба от страна на търговците? - Системата за оповестяване на опасните продукти е ситуирана в КЗП, което според нас е грешка. Заради този пункт, там се усвояват много пари, но липсва капацитет. Ако посетите сайта им, ще видите много странни случаи - например бански с една халка, която така е зашита към плата, че има опасност да се седне върху нея. Човек си прави изводите, че сме “цъфнали и вързали” щом това са ни опасните стоки. Нашата идея беше да вкараме всички контролни органи под една шапка, независимо дали ще бъде комисия, агенция или министерство. Не можахме да постигнем тази цел, но поне от края на миналата година се работи за единен орган поне за храните.
