Тя е отдадена на професията си, на семейството и на онези житейски „ритуали“, които създават уют в живота. В същото време е любопитна към новото. Със съпруга си споделя отговорностите по отглеждане на двете им дъщери, както и останалите семейни задачи. В същото време обича комуникацията и е любопитна към новото. Изглежда винаги стилно, защото смята, че това е израз на уважение към околните.

Тя е Петя Армянова, адвокат с над 14 години юридическа практика. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Придобива практически опит във водещи адвокатски кантори в София. Заедно с адв. Николета Георгиева основават адвокатска кантора „Армянова и Георгиева“. Практикува в областта на търговското и корпоративно право, договорно право, вещно право, трудово право и процесуално представителство.

Как пътува по различните житейски писти, споделя в следващите редове и в компанията на един безкомпромисен автомобил – новото Volvo EX90, което стана "Премиум кола на годината" на България за 2025 г. и само преди дни завоюва титлата "Световен луксозен автомобил" 2025.

Петя Армянова е част от луксозното годишно списание Истинската скорост на жените 2025, а тук публикуваме част от интевюто с нея.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Петя, как се промени твоята житейска скорост в последната изминала година?

За мен последната изминала година е свързвана със стремеж към по-ефективно приоритизиране на ангажиментите, повече социални контакти и фиксиране на нови лични и професионални цели.

Намирам спокойствие в това да съм наясно накъде съм се запътила, независимо от скоростта. Житейската скорост не е константа при никого и винаги варира. Трябва да приемем това за нормално и да се наслаждаваме на пътуването. Старая се да гледам на живота като на преживяване, което се случва в момента. Всеки ден е част от опита ни на тази земя и трябва да го изпълваме със съдържание.

Високата скорост в живота не ми носи напрежение и тревожност, а тъкмо обратното. Кара ме да се чувствам пълноценна и мотивирана. Тя насърчава и по-ефективна организация. Фактор, който има потенциала да бъде стресов за мен, е несвоевременно приключен ангажимент. Затова намирам голяма полза в изготвянето на списък със задачи за следващия ден. Това дребно усилие подрежда мислите и деня ми.

В професионален план скоростта ми зависи от характера на конкретните ангажименти. Разбира се, независимо с какво се занимаваш, са нужни постоянни усилия и в това няма нищо лошо. Напротив, един ден е хубав, когато в края му си доволен от свършеното. Вероятно същото важи и за живота изобщо.​​​​​​​

Какво е нужно, за да станеш добър адвокат?

Нашата професия изисква много усилия и постоянство, за да бъдеш добър в нея. Правната материя е изключително обширна и динамична. Да разширяваш и актуализираш познанията си е необходимост.

Адвокатската работа засяга важни интереси на клиента. Точно по тази причина е толкова привлекателна – тя е средство да бъдеш полезен в нечие израстване и развитие или просто да донесеш на клиента спокойствие, като решиш възникнал проблем. Затова е важно да предложиш професионализъм, но не по-маловажно е да проявяваш и етика, ангажираност и съпричастност в работата си с клиента. Неговият проблем е и твой проблем.

Много съществена в адвокатската професия също така е бързината. Смятам, че пунктуалността при изпълнение на задачите трябва да е втора природа на един адвокат.

За мен основно предизвикателство при започване на самостоятелна практика бяха определени черти на характера ми. Не съм интроверт, защото търся, харесвам и ми е необходима комуникацията с хора. Но съм от онези хора, които по-трудно скъсяват дистанцията. Дотук обаче научих, че към всякакви обстоятелства можеш да се адаптираш и всякакви умения можеш да усвояваш, ако имаш желание. Това важи за всеки, независимо от професията или сферата му на дейност.

Говорим за върховенство на закона. В същото време сме свидетели на казуси, в които законите остават някъде встрани и дори се потъпкват. Какъв е този омагьосан кръг?

Всички искаме да живеем в подредено и хармонично организирано общество, в което законите се спазват и всеки носи отговорност за действията си. Върховенството на закона е фундаментът, който гарантира правилното функциониране на обществото. На потъпкването на закона сме свидетели непрестанно, дори просто четейки новините. Този проблем не е нещо ново и датира от древността. За да се минимизира, е нужно определено политическо поведение, както и правораздаването да е справедливо и законите да се прилагат правилно. Затова е изключително важно в съдебната система да влизат компетентни специалисти с висок морал и железни принципи. Цялото общество трябва да бъде стожер на спазването на закона. В противен случай всички ще понасяме неблагоприятните последици.

Майка си на две малки дъщери. Как намираш време за тях, за кариера, за съпруга ти? Как разпределяте семейните задачи? 

Времето със семейството е абсолютен приоритет. Намирам за много ценно времето ни заедно. Както и разговорите, въвеждането на приятни общи „ритуали“, създаването на уютна обстановка и т.н. Тези малки неща са от съществено значение както за правилното израстване на децата, така и за здравето и настроението на възрастните. Характерът на работата ми позволява да организирам графика си така, че да имам пълноценно време с близките. 

Попаднах наскоро на проучване за човешкия живот, продължило около 80 години. Фокусират се първоначално върху група студенти от Харвард. Впоследствие разширяват кръга и с техни наследници и жители на Бостън. Проучването показва, че взаимоотношенията с хората около нас са по-важни за здравето и качеството на живот от гените, богатството и социалния статус. Но и без проучвания си го знаем. 

Със съпруга ми си споделяме отговорностите по отглеждане на децата, както и останалите семейни задачи. Мисля, че това положение е нормално за съвременното семейство и рефлектира върху децата позитивно. За тях е важно да имат солидна връзка с двамата си родители. Както са важни и връзките с бабите и дядовците, лелите в нашия случай и всички членове на семейството. 

Харесвам динамиката на традиционното българско семейство със силните роднински връзки и събирането на всички по празници и не само. Тези моменти дават усещане за сигурност, за общност.

Посока, към която би поела без да мислиш?

Към настоящия момент това е посоката, в която вече се движа. Определено. Иначе винаги съм готова да тръгна за семейна почивка в Италия. В професионален план, въпреки че фокусът ми е върху адвокатската дейност (в работа с клиенти, надграждане на познания, социализиране и т.н.), не смятам, че тя прегражда пътя и към други посоки на развитие. Разбира се, важно е да приоритизираш.

Без да мисля – едва ли, но бих поела в посоки, към които ме тласка вътрешният ми импулс. Защо? Защото стремежите ни отварят нови врати за интересни преживявания, водят до по-богата палитра от емоции, нови приятелства, повече удовлетвореност. Пред всеки от нас има редица възможности и ако имаме импулса към нещо ново, това следва да е индикация, че притежаваме потенциала да го развием паралелно с другото.