Преди няколко дни бях във Видин, преди това в Разград, а преди това в Търговище. Всеки път се намира някой да ми зададе въпроса: - Какво правиш там, има ли изобщо работа, кой те слуша изобщо? Та това са задръстени райони, хора не останаха, та камо ли бизнес.

Години наред, дори вече десетки години в България и в доста други страни по света, винаги са съществували два вида избори. Първите – пред урните с бюлетини, а вторите – с хората, излязли на улицата, за да изразят своето мнение, често и протести, поради неизпълнение на обещания.

В послените години развитието на технологичните иновации и модерните методи в областта на здравеопазването съставляват все по-съществен фактор за постигане на по-добри здравни резултати и подобряване качеството на здравеопазването.

Навремето, когато бях "юноша бледен" в Техникум по електроника "В.И.Ленин", за да бъда част от мъжкия колектив в класа, беше задължително след часовете да се играе "мачле".

Това си стана тенденция в световната политика – всеки показва "бельото" си, изкарват се записи, лични разговори, обвинения, компромати… И ние, избирателите, гледаме.

На 13 март 2024 г. Еврoпeйският парламент прие дългоочаквания и определян като исторически Закон за изкуствения интелект (на английски език AI Act).

В последно време се дискутира доколко служителите трябва да имат свобода на работното място, да определят своите приоритети, време, присъствие в офиса и други аспекти. Тази колонка я пиша в Лондон, седнал на дивана в къщата, където живее сестра ми и нейното семейство.

"Няма начин!" е фраза, която се среща в почти всеки език, но на български звучи доста императивно.

Отдавна не съм писал за хотелите.

Със сигурност всеки знае какво е това – типично българско ястие, в което всичко е толкова объркано, че трудно различаваш чушката от домата, или пък яйцето от сиренето. Дори можеш да направиш миш-маш от разни неща, които просто са ти изостанали в хладилника от седмици преди това.