Преди години, когато бях мениджър в различни компании, бях твърдо убеден, че четеното на всякаква друга литература, освен бизнес, е загуба на време. Благодаря много на моя приятел Краси Лозанов, че постепенно промени това мое схващане.

Мдаа... „Ако ти си най-умният в стаята, то тогава това не е твоята стая“.  Сигурно едни десетина хиляди души могат да си припишат авторството на тези думи, но по-важното е, че поне десетина милиона го прилагат. В мениджмънта началниците обичат да им се чува думата и често доста настояват за това.

Докато седя на верандата в хотел „Бек“ в Ташкент и закусвам, на отсрещната маса се е разположил казах на възраст 55-60, може и да е по-млад, но изглежда на толкова, пред него има Тархун – местна газирана напитка и чаша с уиски, а от телефона му кънти музика.

Живеем в „зелена“ еуфория, без много, много да разбираме за какво става въпрос. Бомбардирани сме от екрани, вестници и социални медии с въглеродни, соларни и всякакви други термини.

От както се помня, като човек занимаващ се с бизнес, съм се зарекъл да нямам вземане-даване с държавата.

Губернатор Боб Милър е много спокоен и уравновесен джентълмен, тогава управляваше щата Невада и беше един от основите фактори, както често казваше той, да се превърна от пустиня в огромна градина, привличаща милиони туристи.

По време на последното си посещение в Ташкент се натъкнах на цитат на Булгаков, един от авторите, които много се цитират, малко се четат и още по-малко се разбират.

Наистина имахме цел, още от годините преди всички кризи. Някои казваха „отиваме в Европа“, аз им опонирах с думите – не е вярно, връщаме се в Европа.

Преди месец бях на един бал. Организаторите на бала, на който присъствах, нещо бяха объркали (да е за сефте щеше да е добре) и в залата вече нямаше празни места - нито там, където аз трябваше да седна, нито където и да било на друга маса.

Знаем добре как ги броим.