Никога не съм обичал празниците, които се празнуват от всички по едно и също време. Истерията, че трябва да бъдем по-по-най и да ни е весело в точно определен ден и час, за мен е напълно излишна. По-добре ежедневието ни да е празник.

От десетина години насам това е на всеки празник – електронните ни пощи се пълнят с безвкусни картички със скучни на тях картинки, които не казват нищо, а точно обратното – трием ги веднага, без дори да сме ги погледнали.

Седя на дивана, пия вино и гледам новия филм за Ботев. Въпреки, че не e моят филм, не е моята игра или поне на голяма част от актьорите, все пак се радвам, защото последният филм за Ботев е правен 1968 г.

Стоя си чинно на кръстовище в чужбина и чакам да светне зелено, за да премина и чувам до мен глас на познатия ми чист български език: „Ей сега ако си бяхме у нас, в България, отдавна да съм сме минали…“ Човек, относително добре облечен, с чанта диагоналка, златен тежък часовник, къса подстрижка и ск

Често ги прехвърляме тези 45 години във всеки разговор и от каквото и да не сме доволни, те все ни попадат в разговорите… Комунизмът това, комунизмът онова... Ама това си е точно така – щетите, които тези години нанесоха на цялото ни общество, липсата на пазар и свободни медии осакатиха психиката н

Днес, когато пиша този текст, е 1-ви декември 1922, пардон 2022 г. По древна традиция, когато дойде най-късия месец за бизнеса и най-дългия за черния дроб, започваме да си задаваме въпросът „Какво ни предстои през Новата година?“. Както повелява традицията, започваме да се притесняваме.

Има един елементарен принцип, че колкото повече се напъваш, толкова повече това, което искаш да постигнеш не се случва. Естествено, че трябват усилия, разбира се, че трябва здрава работа, за да си постигнеш целите, но трябва и организация, предвидими успехи и провали и… голямо спокойствие.

От няколко седмици съм член на бизнес клуб, в който членуват представители на различни професии и съсловия. Членове различни дал Господ - държавни служители, мениджъри, чорбаджии от среден калибър и един консултант като мен.

България не я били приели тези дни в групата на държавите подписали през далечната 1985 година в люксембургския град Шенген споразумение да нямат вече граници. Всички сме ядосани. Няма човек, който поне публично да се радва.

Една дългоочаквана нормативна уредба предстои да стане част от действащото национално законодателство, а именно процедурата по несъстоятелност на физическите лица или т.нар. „личен фалит“.