Приносът, който изкуствения интелект има към БВП може да достигне до 9,9% в Северна Европа и 11,5% в Южна Европа до 2030 г. Това представя наскоро проведеното Глобално проучване на PwC за изкуствения интелект.
Историята показва, че въздействието на технологиите винаги е зависело от качеството на тяхното управление. С навлизането в новото дигитално десетилетие, AI предлага неограничени възможности за революционизиране на индустриите и преодоляване на предизвикателствата в различни сектори като здравеопазване, търговия на дребно, производство, финансови услуги и устойчиво развитие. В Югоизточна Европа вече сме свидетели на множество примери за създаването на бизнес стойност чрез AI.
„Пример за всичко това можем да дадем с правителствата на Албания и Гърция, които използват AI асистенти за осигуряване на бърз и ефективен достъп до информация за обществени услуги. Друг пример е Сръбската търговска камара, която въведе BizChat – цифрова услуга, базирана на AI и първата в Европа, насочена към бизнес общността. Освен това, Застрахователната компания Laqo в Хърватия също интегрира AI в съществуващ изцяло цифров застраховател, докато в Словения застрахователната компания Zavarovalnica Triglav модернизира обслужването на клиентите си чрез управлявана от AI решения за автоматизация. А пък ИКЕА в България представи „София“ — асистент с AI, който подобрява пазаруването като преживяване.“ – коментира Кристина Тихонова, генерален мениджър на Microsoft за Югоизточна Европа.
В световен мащаб водещи компании като Mercedes-Benz, Ecolab и Coca-Cola Hellenic Bottling Company също използват инструментите на Microsoft за изкуствен интелект за предефиниране на клиентските преживявания и оперативните парадигми. Партньорството на Microsoft с белгийската фармацевтична група UCB позволява на учените да откриват нови лекарства по-ефективно.
AI автоматизира задачи и действа като „втори пилот“, предоставяйки ни свободата да се съсредоточаваме върху дейности с по-висока стойност и да постигаме повече. Това може да увеличи световния брутен вътрешен продукт със 7 % за десетилетие и да помогне за компенсиране на очаквания спад на населението в трудоспособна възраст в Европа с 14,8 милиона души до 2030 г.
От гледна точка на служителите, AI повишава перспективите за професионално развитие и израстване в кариерата. Проучването на тенденциите в работната сфера (Work Trend Index) подчертава недостига на квалифицирани кадри и значителните възможности за тези, които усвояват умения в областта на AI. Въпреки че 66% от лидерите няма да наемат служители без умения за работа с AI, само 39 % от служителите получават обучение в тази област от своята компания и едва 25 % от компаниите планират да предложат такова обучение през тази година.
За да се възползват хората от възможностите на изкуствения интелект, е необходимо да създадат процъфтяваща екосистема и да направят AI достъпен за всички организации. Откритият и конкурентен пазар на AI е от съществено значение за реализацията на пълния му потенциал в икономиката.
Въпреки всички тези ползи, иновациите, задвижвани от AI, трябва да бъдат балансирани с усилията за намаляване на рисковете и злоупотребите, като дезинформация, дълбоки фалшификати, както и въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот, интелектуалната собственост и околната среда.
Като възприемат AI, организациите могат да отключат потенциал, който стимулира иновациите, оптимизира операциите и дава тласък на растежа. AI не прилича на нито една технология, която човечеството е ползвало до момента. А организациите, които прилагат обмислен подход, ще бъдат водещи в тази ера на трансформация.
