Сроковете за разплащане между компаниите в България продължават да се удължават, като от началото на 2026 година бизнесът у нас чака парите си все по-дълго. В ключови сектори като земеделие, строителство, транспорт и горива забавянията на плащанията са се увеличили средно с около 20 дни спрямо предходната година. Тази негативна тенденция се развива на фона на глобална криза с ликвидността, при която времето за превръщане на вложените средства в парични постъпления достигна рекордните 67 дни в световен мащаб. Това алармират алармират от Allianz Trade.
У нас общото забавяне на плащанията е между 10 и 15 дни,
а в най-засегнатите браншове пълното издължаване вече отнема над половин година. В земеделието и агробизнеса сроковете за разплащане достигат 150 дни и повече поради силната сезонна зависимост и спецификите на банковото финансиране. В строителството обичайният период е между 100 и 120 дни, но при изпълнение на публични проекти забавянията надхвърлят 180 дни. Това води до верижни проблеми, защото неплащането от страна на един инвеститор бързо блокира дейността на десетки по-малки подизпълнители и доставчици. При международните транспортни превози забавянията достигат до 150 дни, а в търговията с храни и стоки за износ събирането на вземанията отнема между 100 и 120 дни.
Все по-често като причина за неплащане по-малките български фирми посочват преустановена дейност.
Погасяването на задълженията все по-масово се поставя в зависимост от бъдещи събития като освобождаване на запор или изтегляне на нов кредит, което може да отложи плащането с до 18 месеца. Допълнителен натиск оказва и фактът, че през 2026 година местният бизнес инвестира ресурс в дигитализация и адаптация към новата среда около еврото, което временно намалява свободните капитали.
На глобално ниво фирмите поддържат по-големи складови запаси заради геополитическата несигурност и международните конфликти, което блокира оборотен капитал за все по-дълги периоди. Експертите от Allianz Trade предупреждават, че продължителното бавене на плащанията застрашава пряко съществуването на малките и средните предприятия. Поради тази причина предварителната проверка на контрагентите и застраховането на търговските кредити се превръщат в ключови инструменти за превенция на фалити.
