fbpx България: Умерен ръст от 6,1% на финансовите активи | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

България: Умерен ръст от 6,1% на финансовите активи

2021-ва вероятно е последната година на старото „ново нормално“ с мощни фондови пазари, задвижвани от паричната политика. Домакинствата се облагодетелстваха значително: За трета поредна година глобалните финансови активи нараснаха с двуцифрено число, достигайки 233 трилиона евро (+10,4%). През последните три години личното богатство се е увеличило със зашеметяващите 60 трилиона евро. Тази сума се равнява на добавяне на две еврозони към световното финансовото състояние. Това показва 13-то издание на доклада Global Wealth Report на Allianz.

Три региона се откроиха с ръст на активите: Азия, но без Япония (+11,3), Източна Европа (12,2%) и Северна Америка (+12,5%). Както и последните две години, най-богатият регион в света с брутни финансови активи на глава от населението, възлизащи на 294 240 евро спрямо глобална средна стойност от 41 980 евро – при темпове на растеж, подобни на развиващите пазари. От друга страна, Западна Европа (109 340 евро) демонстрира по-скоро зрялост - богат регион с ръст от 6,7%.

България: Умерен ръст от 6,1% на финансовите активи

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 6,1% през 2021 г., което е под дългосрочната средна стойност от 7,5% годишно през последното десетилетие. Един от двигателите беше активите под формата на застрахователни и пенсионни фондове, който отбеляза стабилен ръст от 13,0%, подхранван от нарастващия дял на свежите спестявания в размер на 1,4 млрд. евро. Това е с 34% повече спрямо предходната година.

По-голямата част от свежите спестявания обаче се озоваха в банкови депозити (3  млрд. евро), увеличавайки тeзи активи с 9,8%. Ценните книжа, от друга страна, отбелязват ръст с едва 2,2% през 2021 г., доста под дългосрочната средна стойност от 6,0%. Освен колебливия български фондов пазар, това се дължи и на слабите приходи в държавата от едва 0,5 млрд. евро (-75% спрямо 2020 г.). Независимо от това, активите от ценни книжа, включително капитала от нетъргуемите акции и дялове на компаниите, остава най-популярен в България с 45% дял в портфейла, следван от банкови депозити (36%) и активи на застрахователни и пенсионни фондове (12%) .

Обръщайки поглед към растежа на дълга, през 2021 г. той се повиши допълнително до 10,8%, което е повече от два пъти от дългосрочната средна стойност (+4,5%). Съотношението на Дълг към БВП (в%) се запазва на 31%, благодарение на оживения икономически растеж. Това приблизително съответства на средната стойност от 33% за страните от Източна Европа, членки на ЕС. Нетните финансови активи се увеличават с 4,9%, като на глава от населението са 11 410 евро, което нарежда България е на 36-то място в класацията на най-богатите страни в света (финансовите активи на глава от населението, може да видите в таблицата за топ 20 най-долу).

Повратна точка

2022 г. бележи повратна точка. Войната в Украйна затрудни възстановяването след Covid-19 и обърна света с главата надолу: инфлацията е висока, енергията и храната са недостатъчни, а монетарното затягане притиска икономиките и пазарите. Богатството на домакинствата ще се повлияе значително и те ще изпитат затруднение. Очаква се глобалните финансови активи да намалеят с повече от 2% през 2022 г., което ще е първото значително „унищожаване“ на финансовото богатство след Голямата финансова криза (ГФК) през 2008 г. В реално изражение домакинствата ще загубят една десета от богатството си. За разлика от 2008 г., която беше последвана от относително бърз обрат, този път средносрочната перспектива е мрачна: средният номинален растеж на финансовите активи се очаква да бъде 4,6% до 2025 г., в сравнение с 10,4% през предходните три години.

Връщане на дълга

В края на 2021 г. дългът на домакинствата в глобален мащаб възлиза на 52 трилиона евро. Годишното увеличение от +7,6% значително надмина дългосрочната средна стойност от +4,6% и ръста през 2020 г. от +5,5%. Последният път, когато беше регистриран по-висок ръст беше през 2006 г., преди Голямата финансова криза. Въпреки това, поради рязкото увеличение на номиналното производство, съотношението Дълг към БВП в глобален мащаб спадна до 68,9% (70,5% през 2020 г.).

Географското разпределение на дълга се промени след последната криза. Докато делът на развитите пазари намалява (делът на САЩ, например, спадна с десет процентни пункта до 31% след ГФК), развиващите се икономики формират все по-голям дял от глобалния дълг. На първо място Азия (без Япония): делът се е увеличил повече от два пъти през последното десетилетие до 27,6%.

„Рязкото увеличение на дълга в началото на глобалната рецесия е тревожно“, каза Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „През последното десетилетие дългът на домакинствата в развиващите се пазари е нараснал с двуцифрено число и с повече от пет пъти от скоростта, наблюдавана в развитите икономики. Все пак общите нива на дълга изглеждат управляеми, но предвид силните структурни насрещни ветрове, пред които са изправени тези пазари, съществува реална заплаха от дългова криза“, допълни тя.