“Действието” на закона за меценатството

етикети: 

Законът за меценатството “урежда обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата”. Съгласно чл. 4 от Закона, “Меценат е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата”, при условията на закона. “Меценатство е безвъзмездно предоставяне на помощ от физическо или юридическо лице за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата пряко и/или чрез организации, подпомагащи културата”, регистрирани по този закон.
Според аргументите на Законодателя за приемането на закона целта е свързана с необходимостта от уреждане на обществените отношения в областта на културата с адекватни на тяхното динамично развитие нови законодателни решения.

Също така целта е и създаване на реални предпоставки
за конкурентно развитие на националната култура
в унисон с добрите европейски практики и обществения интерес. Пазарната икономика и динамизмът на новите обществени отношения, в които частната инициатива и гражданското общество заемат по-активна позиция, налагат търсенето на модерна законодателна рамка за алтернативно финансиране на традиционно субсидирани от държавата дейности и сектори.
Законът предлага нов правен механизъм, който приобщава към процеса на стимулиране, финансиране и популяризиране на българската култура частноправните субекти и гражданските сдружения, в допълнение на държавата.
Основната функция на закона е да създаде и гарантира условия за създаването, съхранението и разпространението на широк кръг произведения на културата - литературни, публицистични, музикални и други произведения, изчерпателно посочени в чл.3, ал.1, чрез създаване на стимули за физическите и юридическите лица .

Досегашната ни нормативна уредба “наказваше”, фирмите-спомоществователи на благотворителни мероприятия за изкуство и култура
През 2005 г. - данъкът върху даренията и спонсорството бе 17 %, а през 2006 г. - 10 %. Този абсурд -фирма спомоществовател да плаща допълнително данък за своето дарение, по-голям от корпоративния данък за основната си дейност, беше факт. Нямаше достатъчно коментари на тази тема в общественото пространство.

Повече от десетилетие имаше вакуум в нормативната уредба
и липсваха реални стимули за насърчаване на даренията и спонсорствата - дейности с хуманен характер за обществото.
Организации, подпомагащи културата, по смисъла на Закона са “юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието, чийто предмет на дейност включва подпомагане на културата или на отделни културни области, и които са регистрирани” в регистъра, създаден към Министерството на културата. Тези организации ще могат да играят ролята на посредници между меценатите - дарители и хората на изкуството - получатели на безвъзмездната помощ.
Това, че вече съществува такъв закон е признак за неговото неизбежно полезно действие
Но дали е така към настоящия момент? Достатъчно практика имаме в областта на дарителските акции и кампании, за да знаем как да активизираме с нормативни текстове ефективното насърчаване и развитие на българската култура и изкуство. Директно казано, сложни и неясни в действащия Закон за меценатството са текстовете за данъчни преференции, а те са “ядрото за сплотяване на щедрост с интерес”. С действието си този закон не може да помогне да напредва развитието на нашата култура и изкуство. Трябва регулирана държавна политика на съдействие от бизнеса - това става с конкретни данъчни преференции. Ще цитирам една шведска поговорка:

“Когато слепият носи сакатия, и двамата напредват”
Такъв дух на законодателство ни трябва - свързване на чисти помисли за подкрепа от бизнеса с цивилизован режим на работа от страна на държавните институции. По този начин държавата ще обезпечи едно нормално функциониране на тези изоставащи и непечеливши дейности, които имат спешна нужда от своевременна помощ. Става въпрос за развитието на нашите интереси и манталитет, става въпрос за развитието и културата на нашите деца - нека това да е приоритетната ни задача.

Нека държавата посредничи между бизнеса и културните институции
Разбира се, че трябва да се спазва позитивният и административно-допустим диалог между тях и да се регулира и контролира спазването на правилата за фискалните задължения на всички участници в този процес.
В Закона за меценатството са нужни нови текстове за конкретни преференции за бизнеса с регулиращи опции, така че да не излезем от същностните цели и задачи на същия. Като има един допустим праг на помощ от бизнеса в тази духовна област, няма да има и злоупотреби. Така регистрираните меценати ще изпълнят два пъти предназначението си - да са спомоществователи, защото имат идеала за това, и

да са с данъчни преференции, защото държавата ги оценява
за тази благородна кауза
Във връзка със Закона, бяха предвидени и съответни данъчни облекчения за дарения за изкуството. Според Закона за корпоративното подоходно облагане юридически лица, които предоставят безвъзмездно помощ при условията и по реда на Закона за меценатството могат да намалят финансовия си резултат в размер до 15%. Същият е размерът на облекчението и за физически лица дарители по реда на Закона за меценатството.
Освободени доставки по смисъла на Закона за ДДС бяха, а сега не са даренията на неакцизни стоки или услуги, направени в полза на получатели на безвъзмездна помощ и организации, подпомагащи културата, по смисъла на Закона за меценатството. По Новия закон за данък върху добавената стойност даренията не попадат в обхвата на освободените доставки и следователно подлежат на облагане по общия ред.